Усилията на варненските социалисти да се разграничат от общинския Полиандър започват да стават симпатични. Проблемът им е, че някои от тях се опитват да замаскират (или изнесат) вътрешнопартийните си проблеми... извън БСП. Което е НЕвъзможно!
В случая НЕ става дума за спор с настоящ или бивш съюзник, а за „многомъжеството“ (полиандрия*) на един единствен червен (отгоре, отдолу и... отзад) фаворит, лансиран от БСП-Варна през последните най-малко 17 години.

Истината е, че БСП-Варна вече няма нужда от Чудовището, което сама създаде.
Нищо, че някои ще се опитат да докажат обратното!
Нещо повече! Накрая може да излезе, че никой, никога в община Варна не е имал нужда от БСП- Варна.

Номерът е гениално прост - има сериозна опасност за пореден път да се измисли, лансира и легитимира някаква НЕсъществуваща, НЕкомунистическа НЕзависимост на Община Варна и най-вече на главния Полиандър-Слънце, който - видите ли - винаги бил... различен от БСП, че и от партиите даже!

Между другото, не ви ли се струва, че това вече се е случвало?
Президентът също се пробва на тази писта. Разликата е само, че неговите другари не са “общинари”, а се самонаричат “интелектуалци”, органзирани в някакъв комитет.
Тази “естествена” прилика едва ли е случайна, но не е толкова съществена! Има потенциал да промени само мащабите - НЕ и същността на проблема за БСП.
Тоест, той от местен може да прерастне в национален, но това не го прави по-малко... вътрешнопартиен!

Освен това, решение на проблема има! И то освен, че е очевдино, е и просто!
В края на крайщата, след като първите мъже на Партията с главно П страдат от толкова тежка форма на полиандрия (обсъжда се даже на пресконфернция), не мислите ли, че е време другарите социалисти да включат в секса и... жените!
Антон Луков

*Полиандрия - (многомъжество) е рядка форма на полигамия, при която жената има няколко брачни съюза с няколко мъже. През 19 век е съществувала при алеутите и някои групи ескимоси; по-късно е съхранена в някои етнографски групи в Южна Индия и Тибет.
Терминът беше използван за първи път от един от най-уважаваните варненски социалисти Аврам Тодоров и е истинска свежа находка в местното политическо блато.