Забелязахте ли какво се случи?
Един човек проговори.
И в политическия живот на България се върна нещо позабравено – омразата. Онази, “следреволюционната” омраза беше повсеместна – между червени и сини, между подкрепаджии и “казионни”, между някогашни активни борци и реститути, между площада и кабинетите с меките столове…

Възродената днес омраза е към довчерашни съмишленици. Костов извади овехтелите политически плашила и ги размахва, без дори да ги отупа от праха. И пак се понесоха призраците на Държавна сигурност, на бивши ченгета и армия от русофили… Този път обаче в странно съчетание с довчерашните “свои”… Сякаш през почти трите години, в които обществото ни беше забравило злостта като политически език, Командира се е зареждал с нея. За да я изригне, когато реши да си взима партията обратно.

Иван Костов беше талантлив политик и силен премиер – до известно време. Но омразата убива – и човека, и политика. А понякога може да убие и цели партии.

Светлана Джамджиева
в-к “Труд”, 17 февруари 2004г.