Дали пък няма да се стигне дотам българинът освен радиаторите за парното, да започне да си демонтира и чешмите в къщи. Включително водоподаването в баните и тоалетните. Когато сметките и за тази услуга станат непосилни за него.
Защото парно-рекетът не е единственото мащабно изнудване на потребители. Топлофикацията дори, спокойно може да се каже, е по-малката беда. Абонати за ТЕЦ-отопление все пак са около 580 000 домакинства в страната, което прави към 1,5 души.

Ползватели на ток и водопровод вкъщи обаче, с малки изключения, са всички граждани на тази страна.
Какво по-голямо удобство от това да рекетираш цял един народ.

Българинът продължава да е заложник на повишения на тока по инструкции от МВФ. Той е длъжен да си плаща сметките в срок. Тези, които прибират парите обаче изобщо не са длъжни да го обслужват качествено и в срок. Груби елчиновници разясняват троснато на осмелил се да ги обезпокои гражданин (не да Боже, през нощта) и да попита защо няма ток, след като си е платил навреме сметката и бушоните са му наред, че сигурно има авария някъде и може би някога ще му пуснат ел.енергията. Ако абонатът поиска повече подробности, поставеният насреща да го обслужва, му разказва играта. Меко казано веднага го праща по дяволите. А , че някой му дължи на абоната нещо затова, че не е имал ток, и дума не може да става. Дори и извинение никой не му дължи. С тока е така – вдигат ни сметките, а ние все по в срок тичаме да ги плащаме.

Третият рекет – водоснабдяването, поне за столичани, навлиза в нов етап. От 5 октомври водата ще е с 16 % по-скъпа. “Софийска вода” АД поиска това драстично увеличение, заради инфлация, ремонт на “Бели Искър” и поправките по мрежата.
Не става ясно обаче дали “Софийска вода” ще намали цената при отрицателна инфлация, каквато е всъщност през последните месеци, с изключение на юли. Или пък, когато средствата за скъпия ремонт на язовир “Бели Искър” бъдат възвърнати многократно чрез новата цена на водата.

А що се отнася до поправки на водопреносната мрежа, не личи “Софийска вода” да се е охарчила много. Течовете по улиците на София са почти колкото и дупките по тях. Да не говорим, че много от най-големите пътни ями са дело именно на ВиК. Стане авария, дойдат нужните водопроводни сили за реагиране, разкопаят, после позарият и си тръгнат. А след тях – нова яма. Често унищожават цялата улична настилка. И изобщо не смятат, че са длъжни да възстановят разрушеното.

Да не говорим за отчитането на водопотреблението. Инкасатори, които едностранно определят кога абонатите да са си вкъщи, за да ги посети. И “връзване на гащите” чрез надписване на несъществуващи изразходвани кубици вода, чрез двойно начисляване на водни количества – веднъж на личния водомер и още веднъж на общия. Лихви за неплатилите навреме, но без лихви върху надплатеното от гражданите.

В случая с водното рекетьорство в София има обаче една съществена разлика. И тя е, че “Софийска вода” е концесионер и всяка промяна на таксите трябва да се одобри от Столичния общински съвет и Столичната община. А преди това всяко подобно искане на фирмата се обсъжда с общинската фирма “Омонит”, осъществяваща контрола върху дейността на концесионера.

Така че софийските общинари, кметът Софиянски и “Омонит” сериозно да проучат какви ги върши концесионерът им “Софийска вода” АД. Какво е свършил досега и защо иска да вдига цените преди да са изтекли първите три години от концесионерстването, в които по договор няма право да поскъпва услугата.
Повишение е допустимо само по извънредни причини. Но ремонтът на “Бели Искър” не е поради земетресение или паднал метеорит върху стената му. А поправките по водопреносната мрежа не са нещо необичайно, а част от задълженията на “Софийска вода”. А номерът с инфлацията, е много изтъркан.
Анелия Иванчева
В-к “Монитор”, 21 септември 2002г.