Кой е на подписка в България
У нас твърде често се оказва, че официалните думи са кухи. Нищо чудно, че никой няма доверие на никого за нищо.
Например, покрай странния случай с Евелин Банев-Брендо лъсна, че човекът бил с мярка за неотклонение "подписка", но не, това не означава, че човекът трябва да се подписва от време на време в РПУ-то, за да знае държавата, че не е избрал свободата.
Не, това значи просто човекът да даде дума, че ще поиска разрешение, преди да напусне местоживеенето си. Това е най-леката мярка на неотклонение и, разбира се,
пасва на отговорни и добре облечени бизнесмени.


А защо законодателят е решил да нарече в Наказателнопроцесуалния кодекс "подписка" нещо, което по същество е "не-подписка", е загадка.
То и самото съчетание "добро законодателство" у нас звучи малко странно, като случая с подписката.
Друга история от тези дни ни подсеща за израза "грижа за психично болните", който крие дълбока и мрачна ирония, също като мерките за неотклонение.
Защото стрелецът "опълченец" явно от много грижи е бил оставен на самотек, пък и само той да е... Ако навлезем обаче в дебрите на здравеопазването, ще забием в съчетания като "безплатно ползване на медицински услуги" (пише го в конституцията) и "Бърза помощ" и става тъжно.

Или да вземем "интеграция на ромите" - нещо, което се случва в живота точно толкова, колкото "ефективност на администрацията".
"Държавни и общински служби"? Кой на кого служи и защо толкова често хората остават на произвола на съдбата?
При комунизма ни лъжеха за какво ли не, например, че "всичко е за благото на човека", а народът беше взел тая фраза на подбив. Но и сега всеки у нас може да изброи поне
10 думи или израза, които са поставени пред очите ни, за да ни заслепят за истината.
Значи има нужда от реформи, както е модно да се казва напоследък. Че то реформи си има, и то в изобилие!


Същият този НПК например е променян около 22 пъти в последните десетилетия. Изводът е, че само с "реформи" не става, трябват интелигентни, далновидни промени
с държавническа мисъл.
Да не изпадаме в крайности, но много често у нас баналното словосъчетание "държавна организация" звучи като оксиморон. Това е съчетание, в което едната дума противоречи на другата (като например "офицер миротворец", "диетичен сладолед", "рап музика" или "разделяме се като приятели").


Ей такава е тъжната ирония на българския живот. "Горе" думите описват едно, в живота става съвсем друго и в някакъв смисъл всички сме на подписка. Поетът Никола Фурнаджиев го е казал толкова добре, че няма какво да се добави: "И страшно е, майко, и весело". /2chasa.bg