Предистория на конфликта
Почти до края на 90-те години, СДС-Варна печелеше всички изобори в морската столица. Без да омаловажаваме силните години в началото на периода (1990-1991г) и голямата победа на парламентарните избори от 1997г. , си заслужава специално да бъде отбелязана годината 1994. Тогава Жан Виденов спечели парламентарните избори с разгромен резултат в цялата страна, с изключение на София, Пловдив и Варна. По-късно тези три града даже бяха наречени сини гета от премиера – социалист. Вероятно, в тези тежки за социалистите във Варна времена, на някои по-далновидни ръкводители (предимно в сянка) на БСП им е станало ясно, че ако събитията се развиват до безкрайност в подобни рамки, те едва ли скоро ще спечелят каквито и да било избори в морската столица.

На тогавашното ръководство на БСП-Варна, начело с Николай Петокв бе даден последен шанс на местните избори през 1995г. Между другото, Петков беше истински и неподпарвен партиен функционер, отдаден от цялата си душа и сърце на социалистическата идея и на партийните дела. Имаше само един кусур - някои го наричат липса на гъвкавост, други го определят като прекалена честност. Затова и непосредствено след победата на СДС на местните избори през 1995г. той бе сменен, а БСП – Варна бе оглавена от Апостол Димитров. Слуачйно или не, именно тогава започнаха първите вътрешни конфликти в СДС –Варна.

Някой, някъде (основен заподозрян и не без основание е кръгът, известен с любовта си към кухнята на столичния ресторант “Монтерей”) бе преценил, че в пряко единоборство, на територията на Варна, червените нямат шанс да победят десницата, ако тя е единна. Нещо повече! Историята доказа, че е правилна и генералската преценка за тогавашните сини лидери Христо Кирчев и Добрин Митев. Те са нямали необходимите личностни качества да спасят СДС-Варна. Просто заедно са компенсирали недостатъците си на принципа “количеството ражда качество”. Твърде лесно и на моменти дори елемнтарно, Христо Кирчев и Добрин Митев бяха въвлечени в свирепа вътрешно- партийна битка, която постепнно прерастна в лична вендета и трудно скривана взаимна непоносимост. Постенно тази вражда обхвана първо екипите на Кирчев и Митев, после се прехвърли върху партийните функционери, рефлектира в националните структури на СДС и стигна до самия Иван Костов.

Каквото и да се говори днес от разстоянието на времето, добре е преди това да се има предвид, че и Добрин Митев, и Христо Кирчев бяха сред най-добре информираните хора, относно процесите във Варна. Трудно е да повярва човек, че не са знаели в какво ги въвличат. Факт е, че те имаха необходимата власт, но не и воля за да укротят страстите, когато това беше все още възможно. Просто те не си простиха! И всичко отиде по дяволите!

В наши дни!
Десницата във Варна няма друг шанс, освен осмисляне на собственото си минало и... ПРОШКА! Понякога, май иде реч и за ... елементарно възпитание. Човек с претнции за широка култура и добро възпитание НЕ отива НЕпоканен на гости. И обратното - когато си поканен, едва ли арогантното държание към домакина е проява на френска изтънченост. Разбира се, случилото се на днешната пресконфернеция на СДС във Варна, едва ли може да се тълкува просто като глупост или арогантност. По принцип, тази версия никога не е изключена. Както по-горе е написано, още в средата на 90-те години върхушката на БСП е преценила, че във Варна има за опоненти дребнави хора с дребни идеали и семпли възможности.

Веднъж вече системата е проработила. СДС беше системно обезличавано чрез инспириране на вътрешни интриги. В края на краищата, всичко това може да продължи до безкрайност само при едно условие - ако едни и същи хора правят едни и същи грешки. Едва ли е просто случайност, че всеки път ескалацията на вътрешнопартийната агресия стартира, когато се появи дори минимален шанс за някакво преодоляване на орисията, натресена на СДС-Варна, от орисниците с червени генералски пагони. Последният преимер - на 2 март бе подписано споразумение за създаване на Политически консултативен съвет към десните партии във Варна. Подписи под документа положиха представители на СДС, ДСБ, ДП, “Новото време”, ВМРО, БЗНС и Земеделски народен съюз.Само няклоко дни по-късно - на 7 март, Христо Кирчев истеряса пред смаяния поглед на половината варненски журналисти, насред пресконфернция на СДС в морската столица. На всичкото отгре, Пламен Юруков също бе забъркан в типичните за Варна византийски интриги. Смешното в случая е, че режисурата лъсна най-грозно именно при нескопосания опит за “случайна импровизация” и зле прикритите връзки между основните действащи лица в интиргата.

Бъдещето!
Като че ли тази злополучна пресконфернция ще се окаже особено полезна, поне за едно нещо - до тук беше номерът с версията за липса на възпитание и старческто оглупяване в стила “Аз, Клавдий”.
Все по-явно става, че когато основните фактори в десницата във Варна си подадат ръка, онези, които освен голяма уста, нямат нищо зад себе си... стават излишни. По принцип, подобен род хора много добре знаят, че виреят успешно единствено и само в компания от себеподобни. В царството на дербнавия старчески егоизъм няма място нито за кауза, нито за мечти. Няма място и за амбициозни цели и ефективна работа! Онези, които работят истински, имат своето влияние в структури, в медии, в институции. Те нямат нужда от интриги. Нямат нужда и от оправдания. Единствената грешка на депутата Димитър Димитров е била, че днес е обърнал някакво внимание на хленченето на Кирчев. След като Кирчев има някакви претенции, редно е да се държи на висотата на своите претенции. Защото обратната логика е безпощадна – държанието на Христо Кирчев показава “висотата” на претенциите му. Не може “голямата” ти цел в живота да бъде преибирането “...само за още един мандат”. Или... може!
Ако мине номера - защо пък не?
Антон Луков