Когато една простотия стане масова, значи не е случайна.
Горе-долу това е първата „случайна” мисъл, която му идва на човек, докато гледа цирка във варненския Общински съвет с постоянното саботиране на кворума.
А когато излгацията не е случайна, не е трудно да се досетим (или заблудим), че освен масова, масовката на отсъстващите съветници е и платена.
Тоест, някой плаща на част от скъпоценните варненски общински съветници, за да не идват на работа. Май!

Не на онези, които са идейно подковани, а на онези, които НЕ са идейно подковани.
Предполага се, че опозицията е длъжна да прави мизерии на мнозинството безплатно.
Знаем, че БСП е от подкованите. Знаем и че онези, без подковите, които улучват джакпот преди всяка сесия, са между 6 и 8 човека. Поименно!
Ако продължим с предположенията и сложим примерно по 1000 лева джакпот на печеливш, неподкован идейно съветник, излиза, че кворумът (по-скоро липсата на кворум) струва между 5 и 10 хиляди лева на сесия.
Сума, която е напълно по силите поне на няколко варненски общински съветника.
Така кръгът съвсем се стеснява и мисленето започва да става опасно конкретно.

Подчертавам! Всички тези предположения са плод само на логични упражнения.
Които, ако бъдат продължени, ще стане още по-страшно.
Току виж главоблъсканицата придобила следния вид – онзи, който по време на сесия сочи с пръст разрухата на Варна, се обосновава с цирка в Общинския съвет.И става ясно кой има интерес от цирка.
И... неизвестното става известно.
За разрухата си има причина и тя се знае от всички.
Между другото, в предния материал („Добрият, тъпите и лошите“) бе пропуснат един много съществен факт. Сегашните варненски общински съветници може и да са „длъжници” по отношение новата сграда на у-ще „Васил Левски“, но единственото училище, построено във Варна след 10 ноември 1989 г., беше съградено по време на управлението на СДС и беше открито през далечната 1999г.

Май ще трябва да повторим! За трите кметски мандата управление на БСП във Варна не е лесно да се открие какво е направено и е абсолютно невъзможно да се посочи какво не е направено.
Понеже, първото го няма, а второто клони към безкрайност.
Антон Луков