Има една тенденция, която изглежда е задължителен белег на българския преход.
След 1989 г. при всяка смяна на властта (особено ако е драматична) корпоративна България отхапва поредното парче от фундамента на Политическа България.
Резултатът - всеобщо е усещането, че професията политик се дискредитира.
Това обаче е само върха на айсберга.

Масовото изпростяване на българската политическа класа, на което сме свидетели в последните години, вече става част от неумолима политическата традиция.
Доскоро тази тенденция беше особено видима по време на местни избори.
Днес тя е навсякъде.

Механизмът е учудващо прост.
Когато десницата е силна, корпоративната клиентела подяжда устоите на левицата. И обратното!

В наши дни наред е БСП. И естествено, в дясно… са обхванати от телешки възторг.
Резултатът е нещо то рода на “Не гледам аз да съм добре, ами Вуте да е зле”.
В интерес на истината, когато левицата беше във възход преди 4 години късогледството беше абсолютно идентично.
Резултатът вече е налице.

Партийните централи и в ляво, и в дясно, до голяма степен вече са зависими.
Общоприетата приказката за обръчите от фирми около партиите няма нищо общо с реалността.
Всъщност обръчи има, но… от партийни кръгове, които гравитират около корпоративни центрове.

На този фон в България, по времето на Бойко Борисов, е много вероятен един сценарий, който като че ли е пред очите на всички, но поради някаква причина никой не забелязва.
Вариантът “Берлускони”!!!

Безспорно Силвио Берлускони е символ.
Кулминация на южняшката представа за демокрация. Как беше - симпатична диктатура, подсладена с корупция!
По принцип при “Кавалиере” (както италианците наричат Берлускони) събитията се развиха по сходен начин – първо облада италианските медиите, после превзе футбола на Апенините и накрая - политиката.
И някъде назад. Преди началото! Преди медиите и преди футболът! Някои говорят, че се била виждала (смътно) сянката на…Сицилианската мафия.
Онази истинска мафия, от която нашенските мутри могат само да се учат.
То в това е и надеждата!

Че нашата мафия НЕ е като онази.
И медиите ни НЕ са като италианските.
За футболът да НЕ говорим.
И най–вече - Бойко Борисов НЕ е Берлускони.
Обаче, ако НЕ се внимава… по нашите географски ширини всичко е възможно.
В Брюксел като че ли са наясно със ситуацията в България. Поне така изглежда.
Вероятно процесът на трансформация на корпоративни интереси в политическа власт дразни ЕС и НАТО.
И какво от това?

Брюксел се дразни и от Берлускони! Най–много “Кавалиере”да покани някоя от многобройните си внучки на разходка в прословутата вила.
Обаче, ако знаят какво дразнене ги чака откъм България! Само ако знаеха…
Д-то да им е яко! И на тях, и на внучките им.
Антон Луков