Докато се запознаваме с ГЕРБ и опознаваме новата управляваща партия, властващата буквално до днес уж позната БСП най-после призна една от най-големите си лъжи: че не била от лидерски тип. Прави го косвено, но повече от категорично и убедително.

Чест рефрен в пропагандата на червените до вчера беше, че те били единствената (важна, голяма, значима и т.н.) партия, която била демократична. Нямало значение кой й е лидер. А освен това в червените редици имало търпимост към различните мнения.

С този пропаганден цимент бетонираха монолитността на управлението си години наред. Час по час самият водач Станишев изтъкваше тези „предимства” с нескрита подигравка към останалите играчи в политиката, които не можели да се мерят с БСП.

Бетонът обаче се пропука. И то така, че потекоха приказки и контраприказки, искания за оставки и контрааргументи, обвинения и контраобвинения. След което истината изплува в това море от партийни страсти: заработи на пълни обороти агитационната помпа по отводняване на потъващия партиен кораб. Тя се опитва да спаси не толкова него, колкото капитана, застанал на мостика с упоритостта на непотъващ лидер, който няма намерение да го напуска.

Само че Станшев прилича на коркова тапа от шампанско, изригнало веднъж и завинаги, която напразно се опитват да натикат обратно, за да удължат още малко собствения си пир с натрупания за мезе червен хайвер.

А и инжектираните с големи порции червено влияние медии още не успяват да се окопитят и да задават въпроса, който иначе толкова обичат да просъскват на падналите – не е ли най-естественото нещо да поемете отговорността за провала?

Вярно е, че това е тема, която би трябвало да вълнува предимно партията им. Само че споменът е прекалено пресен, за да не отбележим как ни лъгаха. Сега в уж толерантната партия се е надигнала вълна на съпротива от страна на солидарно виновните за провала на червените, които открито призовават критиците да мълчат. А апаратът, подвластен на Станишев и компания, бълва в националния ефир и в редакциите на медиите съобщения за подкрепата на местните структури за разгроменото ръководство на партията.

Е, да се оправят помежду си. Нас вече ни оправяха достатъчно.
Иво Инджев/ivo.bg