Великденските празници отбелязахме и със сочен нашенски скандал: фоторепортер снима Христо Стоичков и съпругата му, след което Камата го праща в болницата за... снимка! В характерния си стил Ицо променил фасадата на младежа. После публично се извини, поясни, че Любомир Асенов не е поискал разрешение, ексселекционерът ни не знаел, че е сънародник и прочие версии. Случката извика спомени от една фантастична нощ на 19 юли 1994 г. - хвърчах с всенародните любимци от САЩ! Футболистите ни закъсняха с около час и половина за излитането от Ню Йорк, но българският екипаж ги посрещна с аплодисменти и с по една сувенирна торбичка от БГА "Балкан", после пилоти и стюардеси, че и пътниците, се изредиха за автографи. Бях леко озадачен от настроението на бронзовите медалисти: нямаше и нотка еуфория, имаше умора и някакво отегчение, кротнаха се по местата си за вечеря. Къде по-шумно и весело бе в самолета след квалификацията за същото това световно първенство в Швеция, загубена 0:2! Дали сега причината не бе в "женския тим"? Повечето от футболистите бяха със съпругите и вече с домашните си навици. Професионалната ми извратеност не се съобрази с подобни детайли и тръгнах с фотоапарат и магнетофонче.

Първо щракнах Мариана и Христо Стоичкови, после семейство Балъкови, Сиракови, Кирякови...

Забелязах, че на Ицо не му стана много приятно, после, в дългото интервю, ми каза: "Знаеш ли, че твоите колеги в България са писали, че сме пирували по барове с леки жени? А бяхме с нашите!" После ми написа и послание... Връщайки се в Барселона при "великденския" случай с фоторепортера, изобщо не се наемам да твърдя, че "уникалната снимка" нямаше да има подобен компрометиращ текст! Добре познавам хората от гилдията, никой не би пропуснал някоя шокираща информация за Камата и Лъчо Танев, и то от любимата им Барселона! Което не означава, че приемам "отговора" на Ицо за цивилизован! И днес ми е трудно, поставяйки на кантара доброто и лошото в пловдивчанина, да реша кое е повече. Но никога няма да забравя как в САЩ бях си скрил под фланелката акредитационната карта след резила от Нигерия и как после я развявах като знаме, и колко задръстени американци ме поздравяваха с името Стоичков или Стойков, и питаха каква е тази страна България и къде аджеба се намира! Чувството е велико и трудно описуемо. Но помня и как в Боинг 767, някъде между звездите,

левият ни бек Цанко Цветанов определи съотборника си с четири думи: "Голям играч, лош човек!"

Ако държите да останем още малко в самолета, трябва да призная, че Стоичков търсеше само компанията на Илиян Киряков и че другите не търсеха тяхната. Когато поканих рижавия "болярин" на разговор, след минута се появи и Стоичков. "Питай го защо е седнал с гръб към прозореца! - рече Ицо. - Страх го е да гледа навън!". Което ликвидаторът на германския голмайстор Клинсман си призна. А аз умножих професионалния си шанс като снимах пловдивския брокер и бъдещ затворник Христо Данов, адвоката му Иван Радичев. Те изритаха Вальо Михов от БФС и оглавиха футболната централа, източвайки милиони от пловдивската земеделска банка, за да бъдем в САЩ`94. В карето за белот бяха и Боби Михайлов и Наско Сираков, които после облякоха екипа на "канарчетата", бяха на хранилка при брокерите...
А компания си правехме с министъра на спорта Цветан Барчовски, един от най-големите в баскетболната ни летопис. Той ми осигури служебната си кола, за да хвана автобуса за Варна и отиде на посрещането на отбора ни на стадион "В. Левски". После разбрах, че Цеко е кацнал в София като бивш министър...
Стефан Янев