Очевидно е, че Савойският скандал в Италия, с всичките му проекции в България, дойде като манна небесна за противниците на НДСВ. Търсят се начини за дестабилизация не само на Царя и царската фамилия - в дългосрочен план се цели ликвидиране на влиянието на цялата група политици с центристка ориентация, която изпълва със съдържание жълтата партия.

Ударът безспорно е тежък.
Замесени са не само политически и икономически интереси. Посегна се на практически единственото безспорно предимство на Симеон Сакскобургготски – унижението на неговото семейство е пряк удар срещу царствения му произход.

Мнозина обаче допускат, че Симеон никога не е парадирал със синята си кръв. Правеха го по-скоро хора от обкръжението му. Като че ли скромността, която царя демонстрира в отношенията си с хора и институции днес, е неговото най-силно оръжие. Точно поради тази причина, онези които припряно отписват Симеон Сакскобургготски от политическата сцена в България, жестоко се лъжат.

Вследствие на тази скромност няма български политик, който през годините да е избегнал в такава степен създаването на нови врагове. Царят беше премиер на република в продължение на четири години. Онези, които го ненавиждаха още при завръщането му в България и в началото на мандата му, днес са ... същите. Не са се увеличили нито като бройка, нито като влияние. Даже намаляват, а политическата им тежест става все по-относителна. И ако отнякъде се пръкне още някое досие, току виж от политическата сцена на същата тази република изчезнат именно онези, които най-страстно отписват Симеон.

В крайна сметка, за да се разбере какво става в България и какви са последиците от Савойският скандал, е много важно да се получи повече информация за събитията в Италия.

В Италия се засилват вътрешно-политическите полемики и реакциите на висши институции по повод провежданото прокурорско разследване.

Ескалацията на скандала предизвика и реакцията на италианския президент Джорджо Наполитано, който оглавява и Висшия магистратски съвет. Именно той е поискал разследване на действията на прокурора Удкок.

Оказва се, че само нашата прокуратура има опасна склонност да спекулира с естественото любопитство на медиите. Факт е, че вътрешният министър на Италия Джулиано Амато заяви, че е наложително да се вземат мерки срещу безконтролното изтичане на информация от прокуратурата в медиите.

Междувременно, все по натрапчиво става усещането, че “избухналият в Италия скандал е вътрешно-политически” и според думите на бившия италиански министър на външните работи и комисар по правосъдието и вътрешните работи на ЕС - Джанфранко Фини, истинската мишена в тази история е самият той. Фини призова да бъде прекратен медийният линч, който наранява хора, нямащи нищо общо. Същевременно той заявява, че прокурора Удкок отдавна е трябвало да смени работата си, заради склонността си към фантазиране.

Очевидно е, че в така създадената ситуация, особено важна е ролята на италианските медии. Електронните издания на 21 италиански всекидневника публикуваха изявлението на Симеон Сакскобургготски за медиите от 20 юни.
На фона на пикантните подробности, оказали в центъра на вниманието на жълтата преса, се вижда, че сериозните италиански медии следят и анализират със скептицизъм и ирония провежданото следствие.

Италианската политическа класа е другият важен компонент в скандала.
Наблюдава се все по-прякото въвличане на дясната партия Национален съюз в разразилата се полемика.
На огромен митинг в столицата на Италия, Рим, лидерът на италианската опозиция Силвио Берлускони е заявил, че левицата раздухва разни истории, за да отвлече вниманието от насрочения за неделя референдум за конституционни промени.
Скептично е отношението и на водещи италиански политици от широкия спектър на политическата палитра в Италия:
Маурицио Рункони от Християндемократическия съюз нарича случващото се “пикантни клюки без наказателно-правна стойност”.
Според Роберто Гилети, лидер на партията “Роза в юмрука”, скандалът се превръща в нещо като представление от типа “Биг Брадър”, в резултат на което се получава “площаден процес до границата на линча”.

Особено показателни са международните реакции.
Бившият президент на американския комитет за разширяване на НАТО Брус Джаксън заяви, че фактът, че нечие име е споменато някъде, изобщо не е доказателство за вина. Той изрази притеснението си, че всичко случващо се около този “скандал” изглежда като партизанска битка, състояща се в обвинения в корупция на политическите опоненти. Брус Джакън добави, че във Вашингтон на този скандал не се обръща голямо внимание и че на него лично случващото се му изглежда повече като кампанийна политика.

В края на краищата, тезата, че Симеон Сакскобургготски е въвлечен в сериозен скандал”, започва да губи почва именно в Италия. Според италиански магистрати, запознати с материалите по разследването, заподозрените италиански “приятели” са готвели интрига срещу Симеон.

При това положение няма да е никак чудно, ако инерцията от скандала продължи още известно време да надува платната на част от родните ни политици, които искрено и лично ненавиждат Симеон Сакскобурггтоски.

За разлика от десницата в Италия, “автентичната десница” в България зае антинационална позиция, като с нездрав ентусиазъм се възползва от случващото се за тесни партийни цели. Съдбата обаче си знае работата. Точно най-активните хулители на Царя бяха въвлечени в грандиозен чисто български скандал с досиетата. В милата ни родина все повече имена на милиционерски корифеи излизат на яве.

В същото време вече официално са получени събраните 2000 страници материали по разследването в Италия.

Според италианските медии, във всичките 2000 страници, името на Симеон Сакскобургготски се споменава само два пъти. Записаните телефонни разговори са от края на 2005 – 2006 г. , т. е. след като той вече не е премиер.

Според министър Румен Петков, в доказателствената част на получените документи има неща, които се пресилват. Той препоръчва да се изчакат резултатите от обработката на информацията от прокуратурата.

Българският парламент отхвърли включването в дневния ред на декларациите на ДСБ и СДС. Показателен е фактът, че и двете декларации бяха представени от двамата кандидати за президенти – Веселин Методиев и Петър Стоянов.

Водещите политически сили в България вече констатираха, че раздуханият скандал в Италия засяга силно интересите на България и персонално личността на Симеон Сакскобургготски, стъпвайки на доста съмнителен фактологически материал.

И накрая, изключително важно е посланието което дава НДСВ. По принцип типично за центристка партия е да не реагира прибързано, въпреки истериите на ежедневието. За отбелязване е спокойната реакция и на Симеон Сакскобурготски и на политическото ръководство на НДСВ. На фона на разцепленията в дясно и напреженията в ляво, демонстрираната солидарност между Царя и ръководството на жълтата партия е пример не само на благоразумие. В случая спокойно можем да говорим по–скоро за манталитет. При това за манталитет доста по-различен от интригантската закваска, използвана за омесването на повечето български политически партии. През годините на участие в управлението на България, НДСВ никога не е залагала на несръчно скалъпени интриги. Винаги е работила за създаването на нормали условия, в които без особена намеса на държавата гражданите да могат да проявяват и развиват своите способности. Ето защо е много вероятно НДСВ да излезе от изкуствено създадената криза с повече позитиви, отколкото негативи.

Ще бъде интересно да се наблюдават реакциите на враговете на Симеон, когато НДСВ изпълни обещанието си да представи проверките на Сметната палата за получените приходи от спонсори и направените разходи в периода на изборите през 2005 г. на обществото, както и извършения независимия одит.

Решението на съда по законността на концесионния договор за магистрала Тракия, както и независимата експертиза на Делойт и Туш по отношение на същата тази толкова охулвана сделка, още веднъж показват, че непрестанните компромати войни, съпроводени със съдебни спънки, нанасят тежки вреди както на държавата, така и на всеки български гражданин.

Финалът на нелепата ситуация е предвидим - след като за пореден път се окаже, че сандал в НДСВ няма, хулителите на Царя и на НДСВ ще останат насаме с . . . досиетата си и с горестната си съдба.
Гледката няма да е приятна.
Антон Луков