Христо Кирчев напускал „Синята коалиция” – „новината” издрънча евтинджийски в отдавна оглушалата за „сини” вопли Варна. Какво и кого напуска всъщност бившият председател на КС на СДС-Варна, два последователни мандата кмет на града и два пъти подред народен представител, поставен на избираемо място от Иван Костов и Надежда Михайлова.
Как беше - Платон ми е скъп, но истината...

Христо Кирчев стори една (без)вредна глупост. Вредна за себе си – така не се излиза от двадесетгодишно (не)заслужено участие в „синия отбор”. Не напускат ли така само политплъшоците, които доскоро Кирчев презрително одумваше? Нали Кирчев бранеше името си на боец и демократ едновременно... Не се напуска така, Христо! Когато е трудно. Когато вътрешни преки избори (много често опорочавани – тук Христо Кирчев с основание роптае) не са те определили на избираемо място за НС.

В началото на своята политическа кариера, започнала не толкова самодейно, колкото той и някои други искат да го представят, Христо Кирчев не се пъхаше за листите – за ВНС през 1990 г., например. Трябвало било да има „редници”, реди Рисунката Кирчев в „Разговор в синьо с Христо Кирчев” на Веселина Цанкова.

Но вероятно пословичната избирателна памет на Христо Кирчев и неговата христоматийна (не)благодарност най-сетне са постигнали своето. И понеже познавам процесите от 30 ноември 1989 г. в „Прибой” (когато и където Кирчев бил очаквал някакви други хора...) избирам да го попитам нещо – толкова ли е горд, че точно такъв като Гришата (Григор Григоров) го бил предложил за шеф на СДС след Марлен? Или не помни как Гришата приветства безхаберно Желю Желев на трибуната на 8 март 1990 г. като „нашия вожд и учител”. Или не беше така?

Кой „докара” дни преди това Желю Желев с първото интервю в страната на цяла страница за български вестник, Христо? И го разпространи в почти 20 000 тираж (двоен) във Варна, организирайки вестникопродавци от езиковите гимназии (Юри Колев от сегашния „щаб” дали не беше сред тях, Кирчев.)? Да не би ние от младежкото седмично издание на „Народно дело” – „ПОЛЕТ”, да бяхме нещо длъжни, Кирчев. Знаеш ли колко букета купих на секретарката на моя приятел Желю (от първия път се разбрахме), Кирчев, за да се добера изобщо до вратата на кабинета му (Фоторепортер на „Народна младеж” ми съдейства, както и приятели от в. „Подкрепа”) – виеха се епични опашки. Или в р-т „Братислава” не ти остана време да попиташ Желю?

Избирателността на паметта ти наистина е пословична. Затова няма да ти припомням кой те вадеше от компроматите пред микрофоните в НДК на 12 октомври 1995 г. и кой застана срещу оплюлия те твой любим поет (който се оказва има бил сестра) и кой ИЗВАДИ Петър Димитров от щаба на Кирил Йорданов и как мънкаше тогава сегашният вицепремиер?! Кой, Кирчев? Нищо лично повече – лидери, които напускат, след като почти 20 г. са били на „гребена на вълната”, а сега се изживяват като обидена „мома англичанка”, сякаш някой им е длъжен да ги праща в НС доживотно, едва ли заслужават лично отношение. И все пак – нали си приятел...

Христо, ти нищо не напускаш в момента. Заемаш лицемерна и фалшива поза по време на предизборна кампания, защото се самопреценяваш за по-заслужил от Димитър Камбуров (Не беше ли той „Мишо” за теб в едни други дни...) и от Александър Йорданов. Обидата и огорчението са едно, фактите - друго. Варна (като оставим настрана Иван Костов, когото ти мразиш неистово, и Надежда Михайлова, която ти не уважаваш изобщо, прикривайки го с преиграно „джентълменство” през годините) те направи политик, Христо – не й ли дължиш ОБЯСНЕНИЕ?! Щом като не си готов вече за дълга битка... До къде се докара, Христо – да напускаш „регистрация”, а да се замисляш за излизане и от СДС.

И понеже за разлика от теб мое смирение помни „отвъд доброто и злото” – къде остана онзи Христо, който вдигна телефона на онзи Измисления, за да не ме оставиш да си отида от вестника, който ви изградих (И който издаде платформата ти в 25 000 тираж, без това да струва на СДС и стотинка! Това паметта ти къде го захвърля, Христо?!), а ти ме определи в посвещението на книгата си като „издател” (!) – на вестника на СДС. Така беше – ние не вземахме пари от СДС, а ти не се месеше. (Така беше според уговорката и ти я спазваше въпреки натиска от КС на СДС и от комунистите: вътре и вън!) Даже плащахме телефони и други сметки... Факт. Редя тези „лични” думички, защото наистина всичко е ЛИЧНО на този свят, Христо. И за разлика от теб винаги се опитвам да бъда верен на благодарението...най-личното нещо на този свят. Поне колкото Паметта...

Ти остави диря в душите на много сини варненци и не бива да си отиваш като наранен „плъшок”, лутащ се за достатъчно широка дупчица в корубата на потъващия кораб. (Поне събери приятелите като на Игнажден м.г. в р-т „Кристал” на ФКЦ). Ти стори добрини на много врази на демокрацията, защото искаше да престанат да ти бъдат лични врагове, ползвайки лостовете на властта, където те бяха пратили демократичните варненци, толкова хулени от тези мазни червени поръчкаджии. Защо си позволи да правиш това, Кирчев? (И защо през двата ти кметски мандата звънна за две срещи, а през двата ти мандата в НС – стотици пъти..? Дори риториката се уморява понякога, Христо...)

Това ти беше най-големия грях към онези варненци, които дори за миг не са си помисляли да искат нещо от теб. Не подмолната ти битка срещу Добрин Митев (Не напуснах ли през май 1992 г. въпреки молбата на приятеля Илко Ескенази, който се опита да ме задържи два месеца преди това, давайки ми Закона за земята предварително, за да вдигнем рязко тиража „ЕПОХА”, заради този „политик” и Слави Василев – но работих ли срещу СДС през 1999 г.) Няма спор – Кирил Йорданов беше по-качествен кандидат от Добрин Митев. Обаче. Имаше ли шанс той тогава, ако такива като теб не работеха срещу СДС през 1999 г.? По-добре не се опитвай да отричаш, въпреки свещеното право на свобода на словото и прочие, защото ще ни принудиш да реднем словеса и за „кадровата” ти политика...И за срещичките...

И за тези неща трябваше да пишеш в книгата си. А не да лицемериш колко ти било мъчно за „Добрин”. Още нещо лично – понеже ми писна от ФАЛШИВИ борци срещу Добрин, които катадневно се усукваха около него. Не е ли вярно, Христо, че само на 11 октомври 1995 г. влязох в сградата на СДС, защото ме покани да пия чаша шампанско за победата ти. Защото от 7 май 1992 г. до 24 септември 1999 г. няма друг такъв случай – заради Добрин Митев и Слави Василев, разбира се. Или не помниш неблагодарността им и посегателството им срещу вестника, който ти така и не си разбрал защо те не можаха да продължат (въпреки финансирането от Стефан Малинов). Колко съм благодарен – направих частния си вестник, който, апропо, без една стотинка ви е отделял по 8 страници!

Какво излиза – САМООЦЕНКАТА ти те води по пътя ти, Христо. Ако не си ти, Добрин да не е. Ако не си ти, Александър да не е. Не е ли жалко, че изглежда не си прихванал от качествата на наистина прекрасната, умна, скромна, талантлива съпруга Юлияна, дъщерята на забележителния варненски архитект Жечко Чолаков?!

Какво напускаш, Христо? Една регистрация ли? Пред кого изливаш оскърбената си „душа”, Христо? Или не знаеш? Или сини варненци вече не те заслужават – защото не са повече от 100 000, както когато ВАРНА БЕШЕ СИНЯ?! Кой те заслужава – „контузеният” Станчов, рафинираният Оуенс, слънчевият омайник и по служебна линия по второ направление Родерик? Или те изнерви опцията за Мария Ангелиева за Лос Анджелис, както предвидихме?

Нали СДС уж беше твоят „политически дом” – къде отиваш, Христо, когато най-после си преценил, че СДС отдавна си е отишъл от теб.
Любомир Живков/verisa.bg