Продължение...

---

И какво ви отговори Костов? Ще вдигне ли рогата?
Той не отговаря в такива случаи. Ние много често с него изпадаме в противоречия, затова си и говорим. Все пак човек не може да е обграден само с хора, които ти говорят приятно колко си велик и непогрешим. Като нямаш коректив, може да те подведат. Защото г-н Костов има много фенове и това не трябва да се подценява. Погрешно е да се мисли, че, видите ли, той се самоопределя като много силна личност, на която трябва да й се отвори мястото в политиката.

Ако на конференцията на СДС Надежда спечели, Костов ще се отдели ли в своя партия?
Да приемем, че тези мои колеги, умни и информирани, решат да се отделят в отделна партия. Тогава питам: как със 7-8-10% от политическото пространство те ще могат да реализират своите виждания? Защото, ако г-н Костов оглави такава партия, той ще иска да бъде държавник, да ръководи, а за това е нужна победа, нужно е мнозинство. Не вярвам г-н Костов да се примири със съществуването си на редови депутат в парламента, които само да подхвърля реплики. Имам чувството, че той живее с политиката и за политиката. Той не живее за други неща.

Тогава битката му ще е за СДС?
-Да. Това са тенденциите. Не можем да мислим опростенчески -че някой иска да натрие носа на другиго. Нещата наистина са по-сериозни -какъв път да избере партията. На последния НС попитах колегите си: твърдата ръка ли искате, или по-широко, по-меко, по-демократично ръководство? Щом приемаме, че в България е узряло едно по-демократично гражданско общество, значи трябва да приемем и диалога. В това отношение г-жа Михайлова е последователна. Но я смятат за слаб лидер. Не, тя не е слаб лидер, тя просто е по-диалогична. Българите като че ли свикнаха да усещат юмрука, все още изживяват носталгия по Тодор-Живковото време.
Добре, но за какво беше тогава СДС? За мен демокрацията е отговорност на отделния човек. Ако хората не са подготвени морално, ментално, физически, тогава за какво ни бе и 10 ноември? Да чакаме все някой да ни освободи ли? Преди руснаците - сега американците. Гражданското общество, в което аз дълбоко вярвам, се крепи на самосъзнанието и морала.

Защо в ръководенето на СДС се настани болшевизмът като начин на налагане на позиции?
Демокрацията се прави от хора, които вярват в демокрацията. Вече съм омръзнал на моите колеги да им говоря за американските принципи на демокрацията, за свободния подбор, за битката между личности и характери в диалога, в спора, но не във физическата разпра. В началото на ХХI век да си служим с политически прийоми отпреди сто години не прави чест на държава, която иска да влиза в Европа и да се впише в новия световен ред.
Срам ли ви е от това, което става в СДС?
Срам ме е! Срам ме е, защото в името на СДС, като всеки редови член, аз съм понесъл много удари, много неща съм преглътнал, виждал съм си и моите кривини (никой не е идеален) и съм се опитвал да вървя напред. Болшевизмът доникъде няма да ни доведе! Срам ме е, защото виждам болката в очите на седесарите, болката, че не се случи това, за което мечтаха. И ние сме длъжници на тези хора. Затова ме е срам.

Какво ще кажете на пленума утре (днес)?
На заседанията на Националния съвет се изказвам не с примиренчески тон, защото аз по дух не съм примиренчески настроен. Но както предишния път, така и сега ще им кажа: Когато лодката се обърне, дали ще бъдат в първа или в трета класа, или в капитанската каюта, всички се давят. Това е!
Валерия Велева
в-к “Труд”, 20 януари 2004г.