Защо не подписахте декларацията на 29-те депутати срещу Надежда Михайлова, г-н Кирчев?
Защото има легитимно избран председател на СДС (голямо мнозинство) и ръководни органи, също избрани на Национална конференция. Щом искаме да бъдем партия и да уважаваме ръководство си, трябва да спазваме устава (хубав или лош), който сме приели. Убеден съм, че за да продължим реформите, започнати от правителството на Филип Димитров и продължени от Иван Костов, е нужен диалог и отваряне на СДС, а не някой да се опитва да се доказва с апаратни игри и процедурни пролуки.

Вие говорите за диалог, а между Костов и Надежда е легнала такава омраза, че наблюдателите прогнозират разцепление на СДС!
Ако различията наистина са толкова големи, няма начин да се залепи счупената стомна. Но ако тези уважавани личности желаят да бъдат водещи фактори в политиката, то те би трябвало да се съобразят със състоянието на вътрешната политика сега, с очакванията за външната политика в бъдеще и с надеждите на хилядите симпатизанти на СДС (които за съжаление се стопиха). Но за стопяването им не е виновна само г-жа Надежда Михайлова, тъй като Националният съвет изготвя политиката на СДС, а НИС я изпълнява. Учудих се, когато моите колеги скочиха, че НИС не правел никаква политика. Добре, но НИС се съобразява с решенията на Националната конференция и на Националния съвет. Идеята за силен лидер, тип фюрер, едва ли ще проработи в България, защото ние нито ментално, нито исторически сме подготвени за това.

Ще се „изколите" ли на тази конференция, както прогнозира г-на Екатерина Михайлова?
Това е много тежка дума и аз съм сигурен, че г-жа Екатерина Михайлова не я е изговорила. Тя е много уравновесен човек, за да си позволи това. Стигнем ли до изколване, после ще бъдем забравени! Кой е крив, кой е прав - няма никакво значение, защото, когато една държава търси своя път, а тези, които искат да водят народа си, са изпаднали в такива противоречия, никой няма да ги избере за водачи. Здравият разум трябва да надделее, за да не се стига до изколване!

Но в момента здравият разум като че ли е напуснал СДС. Лидерите се замерват едни други публично с думи като „помияр", „евнуси", куртизанки" . Как може такъв език да бъде средство за разрешаване на политически спор между съидейници, които при това доскоро са били и приятели?
Не прави чест на никого, който употребява такива думи. Учудвам се, че политически опоненти може да се детерминират по този начин. Надежда Михайлова може да е допускала грешки, но е широко скроен човек и чест й прави, че тя не само не употребява такива думи, но и не отвърна на нападките. За мен е болно, че тази жена, която доскоро бе обожествявана от тези, които сега се нахвърлиха върху нея по такъв не-джентьлменски начин, изтърпява всичко това. Аз не съм бил близък с г-жа Михайлова, но я подкрепям за нейните виждания за отваряне, за широкия й поглед като човек - тя е аристократ по душа, обича хубавите неща. А човек, който няма комплекси и обича хубавото в живота, може да върви напред. Заради това й вярвам! А иначе виждам грешките й, понякога се опитвам да й ги покажа, тя се посръдва, но не носи злоба в душата си. Това е, защото г-жа Михайлова се докосна до световната политика, откъсна се от чисто балканските ни нрави, в които я вкараха. И истински признава демокрацията, в която основното правило е да следваш правилата.

Защо Иван Костов стигна до това състояние -да оглави бунт срещу легитимния лидер?
Иван Костов е много интересна личност. В 80% от неговото поведение съм го приемал като политик и държавник, 20% обаче са вкоренени в неговия характер, лични качества и възпитание. В България няма човек с неговата визия и опит за развитието на държавата. Но аз очаквах от г-н Костов и нещо друго - да застане като мотор за обединение на дясното пространство. За съжаление той не вярва в това. Мисля, че думите, които той си позволи по отношение на съидейници, са в ответ на обидите, отправени срещу него и семейството му. Справедливи или не - обидите бяха много. Костов просто потъна в блато от обиди, а пък той е толкова чувствителен, че обидата се вкоренява дълбоко в него. Костов беше наричан всякак от всеки. Има неща, за които човек вярва, че ги е направил в името на нацията, за доброто на хората, и когато усетиш такъв упрек, болката наистина е голяма - знам го като кмет. Затова разбирам защо е толкова разгневен в момента. Все пак Костов е много силен характер и винаги търси битката.

И може би не съзнава, че тази негова битка закопава СДС?
Аз съм сигурен, че Костов дълбоко вярва в себе си и в правотата на това, което прави. Когато седнем с него да говорим, той ще намери хиляда аргумента, да ме убеди, че действа по най-правилния път. Но аз именно това не споделям. Всички знаят, че Костов не е широко диалогичен човек - той си има кръг от много близки приятели, с които постоянно говори. Но веднъж в месеца си говорим двамата и това ми е много приятно. Наскоро му казах: „Г-н Костов, обществото много чака от вас. В българското политическо пространство няма толкова силни личности и така извисени -вдигнете ги тези рога на Козирога и подайте ръка на другите, много ще спечелите!"
В момента разочарованието на хората, които вярват в СДС, е много голямо и то не само от него, или от другите лидери, а изцяло от това състояние на СДС.

---

Продължава тук...