Първото нещо, което му се случи на новия главен прокурор вероятно е планината от “сигнали” към него. Не ви ли изглежда странен фактът, че в подножието на същата тази планина стоят все познати муцуни, самоопределящи се като… политици.

Не са ли именно политиците тези, които най-болезнено реагират, когато прокуратурата се занимава с тях?
Получава се някакъв омагьосан кръг.
Цялата политическа класа се възползва по най-безогледен начин от възможностите на прокуратурата.

И пак цялата политическа класа всеки божи ден лицемерничи по отношение на безспорно опасните възможности на прокуратурата за натиск от всякакъв вид.
Последиците са очевидни - с личното съдействие на българските политици прокуратурата се превърна в храм на доносниците.

Кой каквото докопал, го опакова в папка, свиква пресконференция и го внася като сигнал.
Само че в повечето случаи т.нар. сигнал си е чист донос.
Разликата е в целите.

Сигналите целят свършване на работа, а работата, както всички знаят, няма нужда от пресконференции.
Доносите са по-скоро предупреждение. Един вид просташко скръцване на зъби от страна на поредния политически страхливец, които предпочита да са скрие за прокуратурата.
И колкото по-провинциална е историята, толкова по-просташки е доносът.

Христо Кирчев дава пресконференция! Твърди, че в папката има доклад на тема БМФ. После се оказва, че не било доклад, ами свободно съчинение. В свободното съчинение авторите изрично са посочили, че творбата им е точно това – свободно съчинение с висока степен на недостоверност.
Истински доклад, одобрен от съвета на директорите на Параходство БМФ имало, но той не бил онзи доклад на Кирчев.

Всичко това става ясно от журналистическо разследване, поместено в местен вестник.
Случаят нямаше да е толкова жалък, ако не бяха спомените за изказванията на същия този Христо Кирчев по отношение на действията на прокуратурата от времето на неговото кметуване. Тогава другите бяха доносници, а Кирчев мъченик, подлаган на зверски изтезания от светата майка инквизицията.
За онези, които не знаят - в ролята на великия инквизитор се подвизаваше прокурор Ружа Големанова и т.н.

Смешното в случая е, че не след дълго излязоха данните от организационните събрания на сините клубове в морската столица. Само 27 души са присъствали на сбирката на организацията на СДС в "Приморски". На събранието на синята структура в "Одесос" се явяват 24 седесари.

Преди Кирчев да стане областен председател структурата в "Одесос" имаше около 220 членове, които присъстваха на събрания, а организациите в "Приморски" и Виница бяха над 300 души.
Фактите говорят сами по себе си.

Докато Кирчев занимава с доноси прокуратурата, все по безпощадно ясно става, че ръководеният от самия него СДС във Варна, се нуждае от един по-друг вид услуги.

Услугите на… погребално бюро.
На тях вече и прокурор не им трябва.
Антон Луков

---

СДС - Варна се е стопило до минимум

---

БМФ-история на източването