Християнски заговор срещу мюсюлманите?

Има ли целенасочени провокации срещу ислямския свят в навечерието на годишнината от атентатите през 2001 година? В този публицистичен дуел Александър Андреев от българската редакция на Дойче Веле и Баха Гюнгьор от турската програма на Дойче Веле представят аргументите си за и против.

PRO
В навечерието на деветата годишнина от атентатите на 11 септември няколко събития тровят климата между християните и мюсюлманите. В Германия членът на управата на германската Бундесбанк Тило Сарацин публикува книга с обидни квалификации срещу имигрантите-мюсюлмани, а в САЩ проповедник от Флорида призова за публично изгаряне на Корана тъкмо на 11 септември. Поляризацията се задълбочава, а вина за това носят и политиците.

Още не са затихнали сътресенията около книгата на Тило Сарацин, изпъстрена с анти-турски и анти-ислямски заклинания, и ето че се разкрива нов фронт срещу исляма: тъкмо преди края на Рамазана един умопобъркан американски пастор призовава за публично изгаряне на Корана в чест на 11 септември, тъй като според него ислямът бил "дело на дявола". Правителствата по света са безпомощни, и ако някой е в състояние да спре спектакъла, то това е противопожарната служба, загрижена от това, че при изгарянето ще бъдат отделени много вредни вещества, които ще попаднат в атмосферата.

В същото време в германския град Потсдам датският карикатурист Курт Вестегор бива удостоен с германска медийна награда за това, че индиректно е свързал името на пророка Мохамед с темата за международния тероризъм. Германската канцлерка Ангела Меркел държи реч, в която защитава Вестергор с позоваване на свободата на пресата и на изразяването - принципи, които обаче тя индиректно отрича на мюсюлманите.

Атмосферата непосредствено преди годишнината от 11 септември е отровена, и така е всяка година преди тази дата. На този фон и една малка искра може да се окаже достатъчна, за да подпали фитила на огромни тълпи в ислямския свят, които да въстанат срещу Запада и да щурмуват най-вече американски обекти и войници в различни точки на света.

Като представители на една монотеистична световна религия мюсюлманите чувстват как остават без аргументи в интелектуалния спор между културите. Поляризацията се задълбочава застрашително, а полза от това извлича международният тероризъм, който избива хора без оглед на принадлежност към дадена религия.

Без никакво съмнение трябва да продължим да се борим срещу тероризма, използващ исляма за прикритие. Всички представители на международната общност трябва да дърпат въжето в една посока. А това изисква да има доверие между християните и мюсюлманите. Тъкмо то обаче в момента е силно накърнено. Отговорност за това носят и западните правителства, които улисани в трупането на повече точки във вътрешнополитически план, често само наливат допълнително масло в огъня./ Баха Гюнгьор

CONTRA
Чисто съвпадение - а не някакъв антимюсюлмански заговор - са многобройните новини, които се засякоха в публичното пространство тъкмо в края на Рамазана, който е голям празник за мюсюлманите. В Германия се води бурна дискусия около критиките на Тило Сарацин срещу мюсюлманите в страната, в САЩ искат да горят Корана, а Ангела Меркел връчи награда на прословутия автор на карикатурите за Мохамед.

Германия, Европа и целият така наречен „западен” свят, който, впрочем, често пъти се вкарва в погрешното обобщение „християнски”, си имат свой собствен дневен ред, независим от Рамазана. В този дневен ред свободата на медиите, например, заема централно място. И германската канцлерка даде ясен знак в подкрепа на тази основна ценност със словото си за датския карикатурист Курт Вестергор.

И пак медиите нажежават съвършено излишното истеризиране на диалога (доколкото изобщо го има) между ислям и не-ислям. Защото съвместното съществование всъщност функционира съвсем нормално. „Сблъсъкът на цивилизациите”, драматично оповестен след края на Студената война, изобщо не се състоя, големите ислямски общности в САЩ и в ЕС отдавна са си завоювали постоянно място в обществото, което се съобразява с тях без особено напрежение. А броят на жертвите на радикално-ислямистки атентати е съвършено незначителен в сравнение, примерно, с броя на загиналите при автомобилни злополуки.

Да, в Европа нараства интересът към религиозната проблематика. Да, мнозина европейци (включително и поради икономическата криза) изпитват чувство на несигурност и търсят убежище в своята - обикновено християнска - вяра, а дори и в агресивни, антимюсюлмански жестикулации. Но и това е част от тукашния дневен ред. И в него няма нищо лошо, понеже така наречените „западни” или „християнски” общества представляват всъщност един пъстър и свободолюбив конгломерат, който между другото тъкмо поради своето многообразие и своята либералност живее вече 65 години в мир./ Александър Андреев