Христина Ангелакова е родена в Исперих, но е израснала в Шумен, където открива голямата музика и изпява първите си арии. Завършва ДМА "Панчо Владигеров" в класа на проф. Сима Иванова. Специализирала в прочутата музикална академия "Санта Чечилия" в Рим и в Центъра за специализация към световноизвестната миланска "Ла Скала". Пяла е в почти всички европейски оперни театри с диригенти като Абадо и режисьори като Дзефирели. Лауреат е на едни от най-престижните конкурси у нас и по света. Няколко години е директор на Софийската опера, а в момента преподава пеене в НБУ. Има частна вокална студия и е председател на фондация “Национална опера и балет”, която прави традиционния новогодишен концерт на 31 декември в Народния театър “Иван Вазов”.

- Г-жо Ангелакова, каква е причината да сте във Варна и кога беше последното Ви участие във “Варненско лято”?
- Във Варна съм дошла специално по покана на Калуди Калудов за премиерата на “Атила”. С Калуди сме приятели от много години, освен едно приятелство споделяме едни и същи разбирания за операта, за стила, за вкуса, боледуваме заедно за проблемите на българския оперен театър в момента. Пък “Атила” е една опера, която много харесвам и исках да дойда. Свързана съм доста с “Варненско лято”, доста често съм идвала. Тук беше първото мое изпълнение в “Норма” от Белини; тогава диригент на спектакъла беше Борислав Иванов. Варненска опера и “Варненско лято” са свързани и с един “Трубадур”, когато аз очаквах първото си и единствено дете. Това са важни за моя живот неща.

- Следите ли изявите в афиша на фестивала?
- В ученическите ми години Варненската опера идваше със спектакли в Шумен, първата “Тоска”, която съм гледала, с Лиляна Анастасова в главната роля. После, с Тодор Костов и Мария Бохачек сме пяли много. Варненска опера винаги е била един от най-силните оперни театри в България. Сега съм по-малко запозната с всичко, което става. Тези летни премиери, които са чудесни като инициатива на Варненска опера, тях ги следя повече, може би защото канят и доста солисти от други оперни театри и българи, които живеят в чужбина… Така могат да предложат на варненската публика и на гостите на Варна нещо по-различно и нещо хубаво.

- Предлагат ли българските оперни театри достатъчно интересни спектакли?
- В Стара Загора ме бяха поканили да гледам “Норма”, един сравнително нов спектакъл за техния театър. Не успях да я видя обаче. Но съм запозната с развитието на оперните ни театри по простата причина, че известно време бях в консултативния съвет на президента по проблемите на културата. Тогава си направих труда да се запозная със състоянието на всички оперни театри в България. И мога да кажа, че общо взето е плачевно, и че може би единственият театър, който има най-регулярна дейност в последните години, е Варненска опера. В сравнение с Русенска, Пловдивска опера, Софийска я изключвам, разбира се, защото тя наистина има много дейности.

- А правят ли се, според вас, достатъчно спектакли, които да привличат различна публика? Има ли някакво разчупване на традиционните рамки, как ви се струва?
- Мисля, че да. Виждам например “Българи от старо време”, който е направен при вас с актьори, които умеят да пеят и разбирам, че има много интерес. Аз съм на мнение и като певец и като човек, който беше три-четири години директор на Софийската опера и е следил много какво става по света, а много ми се е искало в България да става това, което става по света, защото певци има, че все пак има добри примери. Имаме потенциал, но не знам дали ръководителите са винаги подходящи. Съществува и известна опасност театрите да се подхлъзват в посока да задоволят и не до там добрия вкус, само и само, за да се привличат хора. Това не е добрият вариант. Това мисля, че се направи в драматичните театри. След 1989 г. имаше няколко години, в които се правеше едва ли не кич, търсеше се непрекъснато на сцената да има секс, плоска шега, изобщо да се гъделичка по-ниската страст.

- Но като че ли драматичният театър дръпна много през последните години?
- Театърът дръпна и сега мисля, че върви много добре. Да не говорим, че тази година имахте и много силен театрален фестивал. Аз обожавам Питър Брук като режисьор, защото той има и оперни режисури. И колкото и рядко да е поставял в операта той имаше една “Кармен”, която беше изключителна, не съм виждала друга такава. В нея имаше много театър, много кино, всичко.

- А как изглежда човекът, който ходи на опера в България? Дали е такъв, какъвто искате да го виждате?
- Дали има събирателен образ? Много съм наблюдавала публиката, имала съм и пререкания с публиката, защото аз не съм гостенка в оперния театър, нито в София, нито където и да е. Обичам и изкуството и сградата, мястото, където се случва всичко това. И не мога да приема например, че на опера ще се дойде с маратонки и в дънки. Не става въпрос да се дойде в смокинг, въпреки че на премиера или откриване на сезон това създава и една друга атмосфера. Мисля си, че не съм особено претенциозна да го искам това, но когато човек се облече малко по-добре, по-различно от ежедневието си, възприема по-различно това, което става на сцената. Операта е условно изкуство, нали, вместо да се говори се пее. Човек трябва да се подготви по някакъв начин, не чак толкова да прочете за операта какво изкуство е, а просто да изключи ежедневните си проблеми – опашките по магазините, това, че портмонето му е почти празно… Но има и млади хора, и онази постоянна група хора над 60 г., тези възпитаници, на които българското училище предлагаше оперни и балетни лектории, някои останаха почитатели на това изкуство, други не.

- Както казва Вазов, и ний сме дали нещо на света, а това се отнася особено за оперните ни певци…
- Ние сме дали много на света тогава.

- На какво се дължи това българско оперно чудо, според вас, и продължава ли да е актуално?
- Продължаваме да имаме много добри оперни певци. При всичкото ми уважение към българските медии, но много съжалявам, че не се пише достатъчно за младото поколение оперни певци, които пеят по най-големите световни сцени. Трябва да ги познаваме! Не може оперната и не само оперната публика да познава Гяуров, лека му пръст, Ана Томова, Кабаиванска… И като дойде Кабаиванска да се вълнуват, и да пишат само за нея. Хубаво е това и аз се лаская като пишат за мен, но идва страхотно ново поколение – има Марияна Пенчева, има Дарина Такова, има Юлиан Константинов, има Орлин Анастасов, има Цветелина Василева, има една десятка, която, трябва да ви кажа, че направо гази… Но не знам какво е обяснението. Хубави гласове има и в Югославия, близо до нашите като тембър, като цвят на гласа. Но пък Гърция, която също е на две крачки и яде същото сирене, там няма толкова певци. На сто години една Калас. Аз лично не мога да го обясня.

- А какво най-много иска почитателят на операта да види, да чуе?
- Почитателят на операта, в която и точка на света да се намира, освен красив глас той иска визия и певецът да е добър артист. Нашата публика, българска и световна, е вече по-разглезена, има под ръка DVD, може да види най-доброто и съответно може да иска това и от нашите театри. Аз мисля, че нашите театри трябва да се стремят към една по-добра сценография, към по-богати костюми, които да подпомогнат зрителя и слушателя да се справи с условността на това изкуство, да има и по-добра режисура, режисура действена, която те кара в един момент да си мислиш, че Атила е истински.

- Това някакъв упрек ли беше?
- Не, не, просто “Атила” ми е под ръка, защото афишът е насреща. Казвам го като упрек към националния оперен театър, българския оперен театър, че не се ползват най-големите театрални режисьори в оперните постановки. Когато поканих Бойко Богданов да направи “Бохеми”, Здравко Митков да направи “Фауст”, или Пламен Марков да направи “Макбет”, оперните режисьори не приеха това и започнаха да говорят лошо за мен. Но това не съм го измислила аз, искам да отворя скоба, че не аз съм новаторката, аз само принасям опита на големите световни театри.

- Споменахте за участието си в консултативния съвет към президента, била сте директор на Софийската опера, а как гледате на политиката като такава? Сега едни интелектуалци щели да подкрепят добрите кметове, други ще търсят обединение на дясното политическо пространство.
- Мисля, че интелектуалецът трябва да е достатъчно чувствителен към проблемите на обществото, защото какъв интелектуалец е той, ако само трупа познание за света, за собственото си аз и пр. Някак си интелектуалецът трябва да предаде нещо на себеподобните си, които не са стигнали до неговото интелектуално ниво. В случая с подкрепата за различни кметове – това ми е малко по-неразбираемо. Все си мисля, че всички тези интелектуалци живеят в София и те трудно могат да знаят цялата проблематика на жителите на Варна и кмета на Варна, ако говорим за Варна. Или жителите на Шумен и кмета на Шумен. Имам въпросителни пред себе си.

- Все се говори за стратегия за развитието на българската култура и все нищо. Наскоро потърсих думата стратегия в интернет сайта на Министерството на културата, а излязоха само някакви резултати от конкурси за разни длъжности…
- То даже не са обявени никакви конкурси, ако забелязахте.

- Вие споменахте за Италия, за опита, който имат другите, за това, че сте срещнали съпротива, опитвайки се да привнесете нещо. И все пак откъде трябва да се започне?
- В съвета, който бяхме създали при министър Чилова, и който просъществува за много малко време, но ние, около 15 души направихме един опит за стратегия до 2010 – 2014 г. В този съвет бяха и Антон Дончев и Божидар Димитров, Светлин Русев, проф. Николай Овчаров, Георги Чапкънов, Цветана Манева, директорката на националната библиотека, не мога да си спомня всички, но хора много стойностни. Не можах да разбера защо не се взе този опит за стратегия и да се поизчисти от праха, ако има такъв, да се добави нещо, което е във вижданията на министър Данаилов и даже да излезе на по-широко обсъждане. Не знам защо не става. Аз лично се притеснявам, че Софийската опера не върви добре. Мога да го заявя с цялата си отговорност, че Софийска опера не върви добре, не е ръководена добре, няма визия репертоарът, няма интерес тя да бъде наистина първи оперен театър и да представя българската оперна култура. Гледам, че конкурс не се обявява, а мандатът на г-н Иванов така или иначе в края на август свършва. Не може да няма конкурс и да не се защитават концепции. Въпреки че и това започна да става порочно. Нека министърът да назначи един директор и да отговаря за него, а не да се оправдава после, че журито го било избрало.

- Напоследък, четейки за опера, срещам критики относно нещо, наречено “реформа ОФД”, за събирането на симфоничните оркестри и оперните театри. Какво е вашето мнение по този въпрос?
- Не е най-доброто, но една страна като България е малка и може спокойно да се каже – бедна. Не може да си позволи във всичките тези градове да има отделно опера и отделно симфоничен оркестър. Обаче мисля си, че никой няма да попречи на варненската община да реши да си направи филхармония и да я издържа. И Варна би трябвало да може да си го позволи, защото това е един град, който трябва да има приходи от туризма и може да направи един голям оркестър.

- Оперно-филхармоничното дружество няма и собствена зала, и казват, че Варна изостава по отношение на концертните зали в сравнение с едно Русе например.
- Мисля, че проблемът със залите е в цялата страна. В София освен зала “България” и НДК къде има? Но аз мисля даже, че НДК не е най-доброто, защото, когато от време на време се правят оперни спектакли, не знам тонрежисьорите ли не са добри, но е нещо умопомрачаващо. Певецът е тук, а гласът му идва от там. В Пловдив също не са добре със залите. Но Варна все пак има потенциала да си направи една голяма концертна зала, защото в този театър кое по-напред.

- Нищо не казахте за “Атила”, хареса ли ви представлението в четвъртък?
- Ще гледам за втори път, защото искам да чуя Линка (Стоянова). Любопитно ми е, защото това е много трудна роля. Имам моите забележки към певицата, която бе на премиерата – много ненюансиран глас. Калуди пя много добре, аз съм му приятелка, вярно, но той просто пя великолепно. Венци Анастасов и Юлиан Константинов също бяха на ниво. За мен изненадата беше Венцеслав Анастасов – сега го виждам един доста по-узрял млад баритон. В големите качества на Юлиан Константинов пък въобще не съм се и съмнявала. През последните години той пее с едни от най-големите диригенти в най-големите театри по света – в Ковънт Гардън, Метрополитън опера, в Бастилията в Париж.

- А има ли конкретно заглавие, което бихте искали да видите на българска сцена?
- Ако бях останала директор още три години, бих направила например “Саломе” от Щраус. Смятам, че един театрален режисьор като Сашо Морфов щеше да направи нещо, което да може да се показва по света. Или “Иродиада” от Масне, която е правена в България преди 50 г. А за тази опера у нас има много добри певци. Нямаме Вагнер, мисля, че трябва Вагнер все пак. Не може да се тупаме в гърдите, че имаме много певци, че оперният ни театър уж бил добре пък да нямаме Вагнер.

- Не липсват ли малко и българските опери?
- Това е другата страна. Не си мисля обаче, че най-голямото постижение на Софийска опера е да кажем “Съдба за двама” от Александър Йосифов, нямаме класиката. Защото чужденците като дойдат се интересуват от класическите български опери – “Ивайло” на Марин Големинов, “Цар Калоян” на Панчо Владигеров, “Луд гидия” на Параскев Хаджиев, има много и е хубаво винаги да има поне по едно заглавие. Няма и руска опера вече. Руски оперни заглавия няма. Защо? Били сме в НАТО, ЕС, не знам си какво… Смешно е, че “Евгени Онегин” я прави Метрополитен опера, а ние не правим нищо руско. Трябва да има разнообразие, не само Верди и Пучини. И трябва повече да се помага на младите. Тук искам да отворя една скобичка и да кажа, че във Варна има един млад баритон, чието развитие аз следя от четири-пет години от много близо – Иво Йорданов. Няма конкурс, където е отишъл и да не е направил много силно впечатление, дори и да не вземе някаква награда. Сега беше в Кардиф, един конкурс, в който беше единственият допуснат българин. Те ходят и правят проучвания по цял свят и вземат само по един човек от страна. Надявам се да има възможност да направи своето развитие на варненска сцена; да ходи по света и да се хвали, че е от Варна.