Защо ли са необходими толкова увъртания при положение, че целта е очевадна - съставяне на мнозинство в Общинския съвет на Варна.
Вариантите може да са много повече от два, но в крайна сметка се свеждат само до един - мнозинството или ще е левоцентристко, или ще е десноцентристко.
Средно положение няма. Измислиците на стари и нови политически "кръстници" за "динамично" мнозинство всъщност са поредната банална мимикрия. По същество "динамичното" мнозинство ще бъде ли "статично" спрямо кмета? Или... да?И ако да... кое му е динамичното тогава? Да не би динамиката да идва от някакво въображаемо различие между "кръстниците" и ...ТИМ. Различието между ТИМ и "кръстниците" на качествена основа ли е(интелектуален потенциал), на количествена (финансов и силов ресурс) или въз основа на... интереси?

Все въпроси, чиито отговори се знаят в цяла Варна.
По-важно е друго!
След като вариантът за мнозинство в Общинския съвет на Варна е само един...?
Кой?
И вляво и вдясно проблеми дал господ.
Тези в дясно се преекспонират, онези вляво се капсулират.
Колкото и парадоксално да звучи, ефектът е... сходен.
Медиите, свързани с ТИМ изсипват тонове черна боя в дясно. Виновни са всички ръководства на всички нива, депутати от целия десен спектър, партийни членове, организации, структури и т.н. и в обратен ред, и пак, и т.н.
Най-смешното в случая е, че се говори за... морал.
Ако се абстрахираме от това кой точно говори за морал (журналисти, самоопределящи се като десни, но работещи за... мнозинството на БСП... чрез медиите на ТИМ) и ако се пробваме да забележим причината, поради която тези хора плюят, ще видим, че тя е... същата.
И няма как да е различна, защото постижимата цел е само една - мнозинство в Общинския съвет на Варна.

За БСП се мълчи. На червените моралът някак отвътре им избива. С корпорацията или... да... или... не. Къде сме ние и има ли почва... за социализъм? Партията с кого се обвързва? Заслужава ли си? Отговорът на въпроса за същността на ТИМ и традициите на БСП изисква много повече от елементарен политически хумор за сметка на столетницата. Изкушението обаче е непреодолимо! Не е смешно, другари - възможен ли е холдинг, обединяващ в себе си пролетарската вяра на Апостол Димитров и потомствените капиталистически инстинкти на кака Николай? Как звучи само, а... потомствени капиталистически инстинкти и... кака Николай, и... Апостол Димитров.
Тоест!... Евалла на холдинга!

Всъщност какво ще пише или няма да пише във вестниците е без някакво особено практическо значение - целта и на червените е въпросното мнозинство. Прозаично нали?
Единственото важно в случая е доколко лидерите вдясно и съответно вляво ще съумеят да демонстрират коалиционна култура, дипломатичност, търпение пред глупостта, простотията, алчността и агресията, толкова характерни за изключително сходните по своя генезис вътрешнополитически карикатури, населяващи СДС, БСП, а отскоро и НДСВ (за съжаление).
Останалото е версии!

Антон Луков