В реч пред Европарламента преди 4 месеца Жан-Клод Юнкер заяви, что Евросъюзът изживява „екзистенциална криза“. Макар че при внимателен прочит на речта му може да се открият редица формулировки, чрез които той се опитва да смекчи изказванията си, аз съм съгласен с него, че отгласът от събитията през 2016 година предизвиква силно безпокойство.
Това се казва в анализ на Хоакин Алмуния, който БГНЕС цитира по сайта ИноСми http://inosmi.ru/politic/20170202/238651312.html
При изброяването на проблемите, с които ще се сблъскаме в най-близко време, пред очите ни се открива панорама от заплахи. Икономическата криза се преодолява (в някои държави по-бързо, в други по-бавно), но заради нея нарасна неравенството. Продължават въоръжените конфликти край границите на ЕС, а властите на европейските държави все така не знаят какво да предприемат и не предприемат опити да се справят с последиците от тези конфликти, предоставяйки приют на хиляди бежанци, чукащи на вратата ни.
Заедно с това се пропука общественият договор, подписан през втората половина на миналия век, който бе основа за модела на държавата на всеобщото благоденствие. Основните права и свободи са поставени под съмнение от редица европейски правителства и политически партии, а социалдемократичното движение, което съдействаше до голяма степен за признаването на тези принципи, смятани доскоро за необратими, е дезориентирано и изживява нелеки времена.
Какво ни очаква през 2017 година? Предстоящите избори носят нови заплахи. Във Франция и Холандия те се олицетворяват от кандидатите, пропагандиращи ксенофобия – от Марин Льо Пен и Герт Вилдерс. Социологическите допитвания им дават най-много гласове, макар че те едва ли ще получат браздите на управлението. В Италия също може да се проведат избори, където на победа се надяват такива популисти като Бепе Грило. Дори в Германия ултрадесните могат да попречат на прогнозирания триумф на Меркел.
Безпокойството в Европа се засилва и действията и изказванията на Доналд Тръмп, усложнените отношения с Русия на Владимир Путин и влиянието, което тези две лица без никакво съмнение искат да окажат върху избирателите и предизборните програми на кандидатите. Някои описа сегашната ситуация в Европа като връщане към епохата на Студената война, без подкрепа от САЩ.
Първите стъпки на Европа по посоката на интеграцията бяха възприети с ентусиазъм от Вашингтон. Положи се стабилна основа за трансатлантическото партньорство – освен договора за сътрудничество в сферата на отбраната. Но сега Тръмп възхвалява Найджъл Фараж и призовава други страни да последват примера на Великобритания и да гласуват за излизане от ЕС. Путин пък не само че раздухва конфликта в Източна Украйна, но и заплашва страните от ЕС, които по-рано влизаха в СССР или се намираха в неговата зона на влияние.
Евросъюзът има много причини да приеме спешни мерки. Странно е, че това още не е направено.
Противоречията между Севера и Юга, когато възникна необходимостта от борба срещу икономическата криза в периферията на еврозоната, трябваше да създадат почвата за подробно обсъждане на достойнствата и недостатъците на Икономическия и валутния съюз (ИВС) с оглед на предложенията, направени в т.нар. „доклад на петимата президенти“.
Европейските лидери трябва да реагират твърдо на проблемите, възникнали между западната и източната част на общността заради мигрантската криза, и да не оставят без отговор внушаващата безпокойство политика на Полша и Унгария, които пренебрегват нормите и принципите на либералната демокрация.

Но в състояние ли е Евросъюзът да реагира? Той трябва да направи това, защото тази година на карта ще бъде поставено бъдещето на ЕС и съответно бъдещето на всички нас. Мнозина лидери биха предпочели да изчакат резултатите от изборите, а това е моментът, в който британската премиерка Тереза Мей ще трябва да покаже картите си за преговорите по Брекзит, а Доналд Тръмп ще започне да осъзнава разликата между изявленията му в Туитър и сложностите на управлението на държавата в Белия дом. Но би било грешка отново да подхвърлим топката във въздуха, да отхвърлим от себе си отговорността за развитието на европейската интеграция. В такъв случай ЕС едва ли ще успее да се възстанови.
Тази отговорност носи преди всичко Европейският съвет и разбира се лидерите на европейските държави, а също демократичните институции на страните-членки на ЕС. Брюксел (разбирай Еврокомисията – ред.) е отговорен по-малко. Реформата на учредителните документи на Евросъюза, която нееднократно бе представяна като най-доброто решение, повече не стои на дневен ред. Малцина се осмеляват да си спомнят за тази възможност, защото това изисква ратификация на съответните документи във всички държави от ЕС и провеждането на референдуми в някои от тях.
В рамките на действащото конституционно-правно поле на ЕС мое да се реализират много важни инициативи. В краткосрочна перспектива достатъчни биха били две: стратегия на растежа и стратегия на безопасността.
По първата инициатива най-напред трябва да се отговори на въпросите за бъдещето на еврото и ИВС, които въпроси бяха поставени по време на кризата, тъй като растежът и стабилността на еврозоната са взаимно обвързани. Необходимо е по-специално Германия и нейните партньори от централните и северните райони на еврозоната да признаят, че голяма значение има фискалната политика, тъй като експанзивната монетарна политика изживя времето си. А що се отнася до вътрешната и външната сигурност, страните от ЕС трябва да се съгласят, че да се намират в границите на ЕС е по-ефективно, отколкото в границите на традиционната държава, независимо колко ще тъгуват по миналото модните днес популисти и националисти.
Поемането на властта от Тръмп, обсъждането на законопроекта за задействането на Брекзит, необходимостта от мерки срещу ксенофобията, крахът на обществения договор... Това е повече от достатъчно, за да бъдат подтикнати европейските лидери към действия. Постоянните избори и засилването на популизма би трябва да засилят защитата на нашите ценности и принципите на либералната демокрация. Вярата, че през 2017 година ще стане смяна на тенденциите от последните години трябва да се възприема не като плод на въображението, а като единствена възможност да се избегне затъването в екзистенциалната криза, която действа пагубно не само върху идеята за европейско единство, но и върху състоянието на демокрацията в нашите държави. /БГНЕС
---------
Хоакин Алмуния, еврокомисар в коимисията „Барозу“. Анализът му е публикуван във вестник „Ел Паис“. Оригинал на публикацията: :Crisis de la UE o punto de inflexion?