Кризата с цената на хляба във Варна е от онези събития, които наричаме процеси.

В такива случаи не се задават въпроси - задават се отговори.
Кой има сметка от скока в цените на хляба?
Кой е засегнат от скока в цените на хляба?
Кой има ресурса да организира подобна акция?
Защо точно сега?
Защо точно във Варна?
Отговорите пък включват ВЪПРОСИТЕЛНИ.
Очевидно е, че ударът е директно насочен срещу все по - популярния Областен управител на Варна Яни Янев. Индиректно го отнасят кметът Кирил Йорданов и депутатите от НДСВ. Кметът, защото по принцип е виновен за всичко, което се случва в града, а депутатите, защото спадът в доверието към НДСВ, рано или късно, ще ги засегне.

Очевидно е, че извън кръга на Областния управител, Кмета и царските депутати, много малко хора са в състояние да провокират подобна мащабна акция.

Кръгът се стеснява. Май!

Защо точно сега? Дали пък някой не си пише актив за Националната конференция на СДС другата седмица?

Нито Областният управител, нито Кмета, нито царските депутати са глупаци.
Проблемът не е в цената на хляба - проблема е, че точно тези, които трябва да знаят, наистина знаят кой точно си играе с огъня по никое време.

Ами ако Варна остане без Надежда?
Както и да е, отговорите не са толкова важни.
Важен е процесът. Процесът на тотално оглупяване в дясното политическо пространство.

Антон Луков

П.П. Как точно се развиха събитията?
Цената на хляба скочи поне два дни преди понеделникът, в който новината гръмна. Точно в понеделник (най-големите тиражи на вестниците) новината стана публичен факт!

Пресцентърът на областна администрация засипа медиите с факти.
Процедурата е стандартна (За първи път нещо подобно бе направено след драматичният арест на общинския приватизатор Иван Чолаков). Посланията също са стандартни. Проблемът е, че точно стандартните процедури изискват най-много изразходване на ресурс в сгъстен режим.

Пресцентърът на областна администрация доказа, че може.
Тоест, от цялата работа Яни Янев излезе с минимални загуби на престиж.
До националната конференция на СДС остава малко повече от една седмица.

Ами ако някой реши да си го върне?
Дали пък да не помислим по въпроса?