Изявлението Сергей Станишев, че напрежението срещу назначението на областни управители от ДПС е провокирано от “. . . неясни икономически интереси. ” звучи ужасяващо безпомощно. Още повече, че има достатъчно податки за това . . . че е истина.
Всъщност излиза, че министър-председателят на Република България не е информиран за кризисните процеси по места. Иначе няма как да си обясним прилагателното “неясни” пред “икономически интереси”. Има и нещо значително по-страшно - ако Станишев е информиран, то липсата на конкретност е ясен признак за страх да бъдат наречени нещата със собствените им имена.
Специално във Варна, никой няма сметка от обективен анализ на протестите срещу назначението на областен управител от страна на ДПС. Очевидно е, че основните участници в тези протести отговарят на няколко основни характеристики - самодоказали са се като поддръжници на лявата идея, имат ярко българо-съветско минало и как беше . . . студен ум, чисти ръце и горещо сърце. Ако случайно някой от стотината дежурни вечно недоволни не отговаря на горните характеристики, то това наистина си е чиста случайност.
Странното в случая е, че уж всичко е ясно - колко са икономическите субекти с варненски адрес, които са в състояние да инспирират подобни протести, забърквайки политически политически интриги с далечен стратегически прицел?
За съжаление, самият Станишев няма какво да се чуди по темата. След като Ахмед Доган на всеослушание заяви, че има “пояс от фирми”, съвсем нормално е опонентите му във Варна да боравят не с политически термини, а с основно икономическо понятие, каквото е . . . конкуренцията.
Въпреки широкоразпространеното мнение, че в основата на политиката е бизнеса, всеки път, когато това е ставало безогледно, последствията са били катастрофални.
Истината е, че в конкретния случай с протестите във Варна забелязваме ескалация на противопоставяне на два мощни икономически субекта, маскирана като политическа битка.
Само че е сбъркан и терена на битката, и правилата (ако изобщо има такива).
Просто е! Към днешна дата изборът на варненци се свежда до това да предпочетат областен управител от ДПС или областен управител директно свързан с варненска групировка, особено близка до БСП. Затова и така наречените протести са това което са. Тоест нищо по нищо на квадрат. Медиите раздуват глупости за едва ли не “въстание”, а в 350 хилядна Варна 100-на добре познати муцуни се пенят пред сградата на областна администрация.
Между другото, много показателно е кой точно се възползва от ситуацията.
Най-голям балон надуват не близките до ДПС и варненската групировка медии, а . . . хората на Костов и Сидеров (до голяма степен във Варна те са едни и същи). Също както хиените, те се възползват от плячката на по-големите хищници и въпреки че не спират да говорят за политика, всъщност никога няма да се откажат от някоя вкусна икономическа придобивка.
На фона тази жалка картина, показваща за пореден път нивото на т. нар. политически елит в провинцията, хладнокръвието, демонстрирано от болшинството варненци, е истински дар божи. Някъде инстинктивно, другаде с разума си, хората са наясно, че тази битка не ги засяга нито пряко, нито даже косвено.
Колкото до Сергей Станишев, ако все още не му е ясно за какво иде реч, най-добре да си взима шапката и да подава оставка. Вярно е, че в самата Варна никой няма сметка от истината, но на него за това му се плаща - да взима решения, основани на реални факти.

Антон Луков