Продължение…

---

Това също ми се струва доста безпредметно. Почти всяка живинка в тази страна, та била тя и с коефициента на интелигентност на коралите, има някаква горе долу ясна идея, как точно печелеха парите си бившите и настоящи комунисти, заедно с всичките им метастази, какъв тип връзки предпочитаха и с какъв тип хора ги установяваха. Нито едно, нито две, нито три, нито колкото и да било гласувания на недоверие срещу което и да е правителство, не биха могли да променят представата за нещата, която така или иначе е на лице. Нещо повече, според социологическите проучвания, скандалът със саддамовия петрол не намали чувствително подкрепата, с която се ползва БСП. Това означава, че – уви - на мнозина е спряло изобщо да им пука от наличието на цялата тази мръсотия, а така също, че едва ли е имало смисъл титаничните мозъчни центрове на социалистите да се пънат, за да организират някакво противодействие срещу нещо, което биха могли да загърбят равнодушно като поредната буря в чаша вода.

Обяснението, че чрез внасянето на вот на недоверие БСП иска отново да декларира своята опозиционна същност в рамките на съществуващите политически реалности, също куца. Трудно е такава цел да бъде постигната от хора, които внасят вот срещу администрация, в която продължават да се мъдрят техни собствени видни представители.

Като че ли единственото, което Станишев може да се надява да постигне, е да внесе допълнително смущение в българската десница. Неговият ход постави в особено деликатно положение както СДС, така и отцепилите се хора около Иван Костов. Особено хората около Иван Костов, който вече нееднократно намекна, че БСП е една реформирала се лява партия с почти европейски характер.

Ако депутатите от СДС и костовистите напуснат Пленарната зала по време на вота или гласуват “въздържал се”, това би било разглеждано като косвена поддръжка за едно правителство, което просто не заслужава да бъде поддържано. Ако подкрепят това конкретно и инфантилно мотивирано искане на недоверие, това би ги изправило пред други, не по-малко очевидни проблеми, включително и такива, каквито мъдрите глави наричат “идентификационни”. Напрежението, което възниква около спекулациите за евентуалното поведение на “нововремците” от групата на НДСВ при гласуването, вероятно се отчита от Станишев като допълнителен бонус, както и неминуемото при такава ситуация покачване акциите на ДПС, с което социалистите, по всичко личи, не биха се отказали да управляват някой ден.

Впечатлението, че чрез действията си Станишев цели тъкмо допълнителното объркване на десницата, се затвърждава и от обстоятелството, че той отделя подозрително много енергия, за да огласява мненията и предположенията си за нейната възможна позиция по предстоящия вот. Бих казал дори, че той хвърля повече усилия именно в тази посока, отколкото в защитата на аргументите, които стоят зад самия вот на недоверие.

Искането на Надежда Михайлова, съвсем резонно разбира се, БСП да изтегли представителите си в това управление, преди да търси подкрепа за гласуване срещу него, бяха чевръсто обяснени от другаря Станишев като търсене на безпредметно извинение за това, че СДС всъщност щял да подкрепи кабинета. Извинение за какво и пред кого?! Добре би било, ако другарят Станишев спре да следва примера на своето “гордо знаме”, на “Вожда и учителя”, и се откаже от идеята от обвиняем да се превръща в обвинител. Не би било зле ако наистина ни обясни, какво по-точно търсят неговите хора в управлението все още, в ролята си на какви битуват там, радват ли се те поне на неговото доверие или не.

Разговорите и постигнатите споразумения с БЗНС-НС и ДП бяха шумно разгласени, все едно ставаше дума за някакви епохално-фундаментални спогодби, от които неминуемо ще произтекат съдбоносни за страната последствия. Последваха още коментари, спекулации и излишни словоизлияния, чиято единствена цел бе да се внесат още по-силно напрежение и още по-дълбока неяснота относно отношенията СДС – Костов; СДС – БЗНС, ДП; БЗНС, ДП – Костов.

Хайде холан, другарю Станишев. В десницата може и да се забелязва разединение и разцепление, но не и тотално изглупяване. А именно тотално изглупяване е необходимо, за да се хване тя на подобни елементарни интриги, та било и тъкмо в този - доста деликатен, безспорно - момент от своето съществуване. Ловенето на риба в мътни води никога не е било занимание, любимо на читавите и почтени хора, а дори и да хванеш риба в мътна вода, най-вероятно е тя да се окаже с дъх на тиня.
Жоро Гоергиев