Едва ли Ивайло, когато е тръгнал да се разправя с Константин Тих, е демонстрирал такъв безпримерен ентусиазъм като този, който наблюдаваме от страна на Сергей Станишев, след като реши отново да премери сили със Симеон II. Ведър и усмихнат, излъчващ дълбоко осъзнаване важността на историческата си мисия, лидерът на БСП не скъпи поясненията за подробностите около своето героично начинание, за неговата общополезност, навременност и неповторима, даже обезоръжаваща смисленост. Около него пърхат подгласниците му, поклащат глави със загрижена ангажираност, а в очите им се чете мечтата за награда, та била тя и само за поддържаща роля.

Никога не съм крил дълбокото си лично убеждение, че Симеон Сакскобургготски и неговото правителство, меко казано, не са особено полезни за страната и че резултатите от наложения ни от тях експеримент са по-скоро негативни. Което пък автоматично означава, че според мен колкото по-скоро бъде турен край на точно този експеримент, толкова по-добре би било за всички нас. Това, обаче, не води директно до заключението, че трябва със затаен дъх да очакваме спасението ни да дойде именно от ръцете на някакъв лъже-Бърдоква, какъвто днес си имаме в лицето на Сергей Станишев. Най-малкото защото е очевидно, че тъкмо този модерен и ляв Лахана няма намерение да спасява никого, а е стигнал до извода, че му е дошло времето за евтини зрелища и циркаджилъци.

Мотивите за внесения вот на недоверие срещу кабинета са толкова трогателно еклектични, че предизвикват умиление. Аргументите, с които тези мотиви биват защитавани, от своя страна, биха направили чест на някой напорист седмокласник, но едва ли би трябвало да ни бъдат предлагани от сериозни партийни лидери, които не крият амбициите си да поемат в обозримо бъдеще управлението на държавата. Формата за пореден път е взела връх над съдържанието, експресията се е превърнала в самоцел, а терминологията, включваща словосъчетания като “социална безотговорност” и “геноцид”, би могла да бъде оправдана само ако е трябвало да бъде съчинено произведение в мерена реч, за създаването на което непременно се е налагало да бъдат открити подходящите, но трудни за нагласяне в текста рими.

Че шансовете този вот да се окаже успешен са равни на тези Осама да получи Нобеловата награда за мир, в това едва ли има смисъл някой да бъде убеждаван. Знае го и Симеон, знае го и мнозинството, това не е тайна нито за опозицията, нито за самия Станишев дори.

Към какво се стреми непретенциозният като качества, но учудващо амбициозен като заявки лидер на БСП?

Най-странният възможен отговор бе даден, както можеше да се очаква, от господин Пламен Панайотов, който съзря зад внесения вот опит да бъде саботирано приемането на България в НАТО, че даже и в Европейския съюз. Ще рече човек, че Панайотов сам си вярва, че тези две международни организации само това са чакали - и боб са хвърляли, за да разберат кога ще се случи – да дойде на власт в страната ни точно такова правителство, начело с такъв точно премиер, за да ни включат единствено при това условие в своите структури. Тук му е мястото да се подчертае, че както НАТО, така и ЕС, държат в страните-членки или кандидати за членство да има стабилен конституционен ред. А внасянето на вот на недоверие в Парламента не противоречи по никакъв начин на този ред, нито го дестабилизира – то е неразделна част от самия него. По логиката на господин Панайотов вероятно следващата стъпка би била тази, изобщо да не се провеждат избори до 2007-ма година, за да не би управлението да попадне в различни ръце и така да се дестабилизира държавата, че да се окаже поставено под въпрос включването ни в Съюза.

Не бих се учудил, ако в някой хубав ден ни бъдат отправени и такива анонси. Все пак вече преживяхме революционните идеи на министър Свинаров за разпускане на парламентарните групи и обединяване на депутатите в една единствена, така че едва ли нещо повече може да ни изненада.Но на реалностите в нашия живот това им е хубавото, че не дават пет пари за логиката на господин Панайотов или тази на министър Свинаров, който, надявам се, ще ми прости, че по-горе споменах за Бърдоква.

Друга теза посочва, че вотът на недоверие срещу правителството е опит на другаря Станишев да отклони вниманието от подозренията, че партията му и близки до нея кръгове са били финансирани по начини, които биха накарали дори фондация “Демокрация” да изглежда като школа за начинаещи. Включително и с помощта на близки и противоестествени контакти със Саддам и приближените му главорези.

---

Продължава тук…