С Харалан Александров, социален антрополог, разговаря МИЛА ГЕШАКОВА:

- Нацията за първи път си избра баща технократ, богат и полиглот. Обещаващ ли е Плевнелиев за друг, нов тип лидерство, г-н Александров?

- Не мисля, че хората избраха Плевнелиев заради това, че е богат технократ и полиглот, а защото го посочи истинският бащица - Бойко Борисов. Нека сме наясно - нация на този етап на развитие може да има само един цар-батюшка Самият Борисов недвусмислено заяви това с патронизиращото си поведение към Плевнелиев по време на кампанията и особено на пресконференцията след балотажа. Посланието беше ясно - партийният бос извежда никому неизвестния технократ в орбитата на властта, като му дава назаем от своята популистка харизма, срещу което той, подразбира се, му дължи васална лоялност. Това е патриархалната етика, която постоянно възпроизвежда клиентелни отношения, и управлението на Борисов отчасти функционира в нея. Казвам отчасти, защото по силата на външни обстоятелства той е принуден да издига в лидерски роли хора с определени качества и тъкмо на това се дължат успехите на ГЕРБ. Това управление представлява напрегнат компромис между патронаж и меритокрация и в този смисъл отразява преходното състояние на общността - ние живеем в сблъсъка между предмодерна и модерна култура и затова се чувстваме мъчително дезинтегрирани. Парадоксално шансът на промяната е в кризата - с нейното задълбочаване технократите във властта като Плевнелиев, Дянков, Трайков и пр. все повече ще вземат връх и ще отслабват клиентелистките връзки, на които по традиция се крепи властта в България. Тоест модернизацията се случва неизбежно въпреки глухата съпротива на много от участниците в процеса.

- За наблюдателите основният въпрос е какъв президент предстои да видим в следващите 5 г. - подчинен на Борисов и зависим от него или еманципиран.

- Не виждам причина Плевнелиев да не се еманципира, освен ако не съществуват някакви скрити зависимости. Той има всички качества да развие собствен стил и да внесе в президентската роля така липсващия коректив на публичността. България има нужда от визионерско лидерство - способността да избереш посока за развитие в една променяща се, тревожна, перманентно кризисна ситуация. Всъщност цялата драма около изборите трябва да бъде четена през откритието, което всички направихме - че кризата не си е отишла, а напротив - тежкото тепърва предстои. Това откритие на практика поставя на изпитание целия патримониално-патронажен модел на управление.

- Нали ГЕРБ спечели изборите и така затвърди властта си?

- Да, но върху постоянно свиващ се публичен ресурс, а основата на патримониалната власт е преразпределянето на ресурси. Логиката е проста - в кризата икономическият ресурс се свива - парите в свободно обращение изчезват, защото хората или си ги стискат, или ги нямат поради повсеместната задлъжнялост. В тази ситуация парите, които държавата разпределя, изведнъж стават много важни, носят много власт. Цялата стратегия на Борисов беше да покрие колкото се може по-голяма територия и да контролира колкото се може повече този свръхценен ресурс. Тъкмо обаче ГЕРБ спечели и тези избори, което без съмнение е голям успех, и изведнъж се оказа, че това може да бъде пирова победа, тъй като онова, което преразпределя, се свива драматично. Борисов ми прилича на домовладика, който се е настанил на челното място на голямата държавна маса, хванал е ножа и вилицата и чака да поднесат баници, погачи, печени прасета и прочее благини, за да може като истински бащица да разчупва и раздава на своите васали, а те благодарно да му целуват ръка.

Европейските сервитьори обаче нещо се бавят, прасетата не идват, чу се, че едни гърци тайно са ги изяли и са ритнали софрата. По тази причина бащицата си седи с ножа и вилицата на празната маса и гледа кахърно, а неговите храненици подсмърчат гладно. Шегата настрана, на пресконфенцията след изборите Борисов изглеждаше депресиран като човек, който започва да осъзнава мащабите на бедствието, на което се е оказал лидер.

Все по-реален е рискът управлението на ГЕРБ от правителство на надеждата да се превърне в правителство на отчаянието, което наместо богатство преразпределя мизерия. Просто голямото европейско плюскане приключи.

- Как тълкувате последната пресконференция на доскорошния съсед на Борисов Георги Първанов? Той си отива от “Дондуков” 2, но дали няма да се върне като лидер на “Позитано” 20?

- Първанов като президент беше типичен лидер на статуквото, който договаря и стабилизира границите между различните кланови интереси в едно феодализирано общество, подсигурявайки относителен мир и хармония между бароните, които така или иначе контролират територията. В дългосрочен план такова лидерство е провалено, защото жертва промяната в името на статуквото. Парадоксът тук е, че то се самоназоваваше като ляво, маскираше се като лидерство на онеправданите, а в действителност осигуряваше изключителен комфорт на олигархичните кръгове.

- Ще има ли сблъсък между Станишев и Първанов?

- Със сигурност, ако посегне към лидерството в БСП. Другата опция е да се оттегли в самодоволство и спомени за бивше величие. Със сигурност няма да му бъде потърсена отговорност за многобройните провали.

- Каква ще е съдбата на БСП оттук нататък?

- Най-вероятно канибализиране, но това е грозна и печална тема, която не искам да коментирам. Впрочем това е съдбата на целокупния олигархичен елит, който включва и водещи политици. Тези хора все повече изглеждат като тлъсти плъхове в полупразен хладилник, на който му е хлопнала вратата. Рано или късно те, след като изпоизядат всичко друго, ще започнат да се изяждат помежду си.

- Стихна ентусиазмът за нови партии. И Кунева спря. Защо?

- Защото няма достатъчна гражданска енергия за ново начало, хората са затънали в борба за оцеляване и грижи за насъщния. Кандидатурата на Кунева бе интересен експеримент, който показа как остатъчната енергия в обществото плува свободно в търсене на алтернативно представителство. Всъщност всичките политически драми, за които говорихме до момента, се развиват върху едно доста свито поле на представителство, най-голямата партия си остава тази на негласуващите.

- Любопитно е развитието на ДПС.

- Мисля, че кризата на патерналистичното лидерство започва да се усеща и там. Първанов и Доган са като скачени съдове, напускането на единия неизбежно води до разколебаване на комфорта на втория. Само държавната власт, която Доган практикува на територията на партията си, е сериозно предизвикана. Изборите показаха, че територията на влияние на ДПС се свива и ако не се промени нещо в самата партия, този процес ще се ускори. Историческата заслуга на ДПС от началото на прехода, а именно гарантирането на права за едно обезправено малцинство и на етнически мир, вече не е достатъчна, за да я легитимира пред обществото и пред собствения й електорат. Глобализацията настъпва и в тези общности, хората имат интернет, ходят по света, очакванията им се променят. Ако иска да запази позициите си, ДПС трябва да си промени физиономията и да заложи на ново поколение лидери.

Според мен обновлението, ако има такова, ще бъде по посока либерална партия с етнически хетерогенна електорална база. В тази посока са програмните тези на Лютви Местан - един от малцината в ДПС с капацитет да конструира визионерска картина за бъдещето на тази организация. Надявам се да успее, защото имаме нужда от силен либерален център, а не виждам кой друг може да изпълни тази роля след отмирането на НДСВ.

- Споделяте ли мнението на Брюксел в момента, че България е остров на стабилността?

- Макроикономическата и фискалната стабилност е факт, но това е стабилност в бедността. Ние просто сме на дъното, а това е доста стабилна позиция.

В момента виждаме как дистанцията между нас и развитите общества намалява, но не толкова заради нашите постижения, колкото заради техните провали. Големият риск е, че Европа започна стремително да се преструктурира и да минава на две скорости. И по всичко си личи, че ние оставаме в бедната периферия. Водещите страни в еврозоната ще могат да си вземат решенията сами,като все по-малко се съобразяват с нас, и ще бъде все по-трудно да търгуваме с гласовете на нашите представители в европейските институции. Пропуснахме историческия прозорец от 2-3 години да договорим по-добри условия, сега ще трябва да се задоволим с това, което ни предложат, и да се надяваме на добрата воля на богатите общества. Да не говорим, че патроните на Борисов в ЕС бързо се разделят с властта (като Берлускони). Всъщност в момента въпросът е как провалените лидери от това поколение да сдадат властта с най-малко поражения. /в-к "24 часа"


Харалан Александров
Роден е през 1967 г. в София

Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски"

След това специализира в различни университети в Канада, Великобритания, Унгария, Русия

Има защитена докторска степен по антропология

Преподавател в Нов български университет и консултант по организация и лидерство