Едни нарекоха безкрайната 13-годишна съдебна реформа фоейрверки, други хаос, а всъщност тя така и не се състоя. Веднъж следствието се оказваше нелегитимно или политически употребено, друг път на прицел се оказваше ВСС или самата Главна прокуратура в зависимост от това кой стоеше като мнозинство на банките в Народното събрание. "Всеки трябва да се замисли за държава, в която Законът за съдебната власт се прави от хора от МВР" коментира Бойко Рашков, бивш следовател, днес депутат по повод амбицията на вътрешния министър Богомил Бонев да диктува на магистратите. Докато друг депутат Янаки Стоилов призова да не се постъпва със следствието като с ТКЗС-тата.
30 следователи по висящи банкови дела бяха принудени да напуснат следствието, за което парламентарният шеф Йордан Соколов коментира, че въпросните кадри били безотговорни и преследвали единствено собствения си интерес. А това бяха хора, които не приеха да бъдат обслужваща структура на синята власт.
"Ще влезете в историята на съдебната реформа, но ще бъдете изхвърлени от нея като правни мутанти, предизвикали бум в престъпността." Това предрече Георги Дилков Лорда, обосновавайки отказа си да гласува за разформироването на съдебната власт в края на юни 1998 г. Всъщност едва ли има нормално мислещ гражданин, който да се съмнява колко е опасно политическо мнозинство или малцинство да се меси в независимата съдебна власт непрекъснато.
Как бе избиран от сините главен прокурор през 1998 г.?
Този процес бе съпътстван с батални сцени, пред които битката при Аустерлиц е бледа закачка. Веднъж изборът във ВСС не се състоя, защото липсвала информация дали кандидатът Росен Димов е бил сътрудник на ДС. И то докато законът не предвижда досието на кандидатите да бъде предоставяно на ВСС. От членове на ВСС, излезли от заседания по обсъждане на избора на бъдещия главен прокурор, репортерите чуваха от "Ще получа инфаркт" до "Червени боклуци"!. Самият главен прокурор Ив. Татарчев бе обвинен, че е участвал в таен заговор срещу премиера Иван Костов и правителството му в курорта Боровец. Изваден бе за публиката и психотест, според който Татарчев е неспособен да носи оръжие. Синият парламентарен шеф Йордан Соколов застана зад кандидатурата на конституционния съдия (тогава) Иван Григоров за главен прокурор, кандидатурата на известния адвокат по наказателни дела Георги Гатев бе отхвърлена като партийно чужда за синята централа, изборът на Бойко Рашков бе отхвърлен като нелегитимен, процедурата по избора за главен прокурор бе обявена за преждевременна от президента Стоянов. Един от кандидатите на синия Васил Гоцев бе Огнян Атанасов, тъпкал публично в съдебната палата националния флаг с герба от преди 10 ноември 1989 г. Същият бе нарочен за освобождаване "по непригодност" от председателя на Софийския градски съд, Васил Дончев. Появиха се кандидатурите на Васил Гоцев адвокат по граждански дела, на заместник-министъра на правосъдието от правителството на Костов, бившия върховен съдия и асистент по наказателно-процесуално право, Никола Филчев, както и на няколко жени магистрати ей така, за разнообразие. Резултатът бе Никола Филчев, за добро или за зло.
Друг феномен през годините бе изборът на Висш съдебен съвет.
Тук СДС достигна невиждани висоти. ВСС е органът, който управлява парите на магистратурата, повишава, понижава и наказва, може да оставя без имунитет хора на Темида и да ги праща на съд. Мине се не мине и хоп! обявяваше се предсрочна смяна на ВСС и кардинални промени в Конституцията. Хем Конституцията създавала мандатност и предпоставяла несменяемост на членовете на ВСС, хем не съвсем. В историята на съдебната власт влязоха и две противоречиви дела на Конституционния съд по състава на ВСС. През 1994 г. КС се произнесе, че "Мандатността (на членовете на ВСС б.а.) гарантира стабилност и независимост на съответния публичноправен орган". Тогава КС записа, че по дела, по които се е произнесъл, съдът прекратява производството при ново такова искане. През 1999 г. това изречение бе забравено. Да не забравяме, че конституционните съдии в есента на 1997 г. сами решиха за себе си, че досиетата им няма да бъдат отваряни.
Промяна на квотите във ВСС, да има ли адвокати в състава му, кой да бъде главен прокурор, кой е легитимен, кой не. През 1998 г. хем законът определяше ВСС да изгради новите съдебни структури, хем нов ВСС още не беше избран. В кабинета на бившия парламентарен шеф Й. Соколов, на тайна среща през декември 1998 бяха обсъдени кои имена да се предложат от парламентарната квота на ВСС. За резултатите от сбирката сам премиерът Костов звъня тогава по петолъчката.
Четири пъти смениха ВСС за 8 години, въпреки определения му 5 годишен мандат от Конституцията. Само един състав на ВСС изкара пълния си мандат.
Съдебната власт е най-деликатната област в управлението на една държава. Тя и полицията са единствените органи, които могат чрез принуда да осигурят изпълнение на актовете на властта. Това не пречеше в продължение на 13 години стратезите на синята централа без дебат така да прекрояват съдебния закон, че да могат да подменят ВСС със свой, да създадат механизъм за елиминиране на неудобни магистрати.
Днес рейтингът на политическата сила СДС е под 10 на сто. И на сцената се появи недоволството на магистрати от бюджета, тиражират се изказвания на председателя на американския Комитет за разширяване на НАТО Брус Джаксън, на посланиците на САЩ и Швеция, извади се подслушване на правосъдния министър. Само няма кой да се сети, че и по времето на МВР-министъра на СДС Йордан Соколов имаше подслушвания, че хаосът и блокирането на съдебната система не са заслуга на сега управляващите, а само и единствено на СДС. Усилия, които сините полагаха и продължават да полагат вече 13 години. Без избори, без народен вот а с апаратни игри, интриги и партийни ремонти и рокади в третата власт, правени в крачка.

Люба Манолова
В-к “Монитор”, 10 януари 2003г.