За разлика от гражданското движение и докладът на Прибе, терапията на Хан фактически свали отговорността от правителството, а премиерът беше оставен да бъде ключов играч при излизането от кризата.

С доклада на експертната група на Прибе Брюксел може би извърши най-доблестния ход по отношение на Македония след препоръката за нейното приемане в ЕС. Този документ е такава обективна диагноза на болестта /политическата криза/, че може да бъде препоръчан по принцип за предварително условие при всеки опит за решаване на някои проблеми. За жалост терапията, преговорите с посредничеството на тройката пратеници на Европа и договорът с посредничеството на комисаря Хан беше започната преди това необходимо условие.

Много бих искал да споделя добрата воля на авторите на доклада за взаимното допълване на всички действия на ЕС по отношение на нашата криза. Но този принцип в този случай ще бъде постигнат, ако бъдат извършени корекции в терапията.

Докладът се концентрира върху масовото подслушване като неизвършено от правителството и на съдържанието на записаните разговори – огромен регистър на други и много сериозни нарушения на законите, конституцията и човешките права. Това предполага толкова голяма морална, политическа и правна отговорност, поради което именно отговорността е локализирана като отправна точка на процеса, който може да доведе до решаване на кризата. Оттам насетне произтича, че отговорните не могат да бъдат субект на този процес, а само обект. Като на субекти на тях им остава само да подадат оставки или, не дай Боже, да се изправят пред най-строгия съд на съвестта.

Терапията на Хан не следва този закон на отговорността. С бюрократични глупости като "преходен период" и "организационно правителство"лечението извършва ключова подмяна на тезите.

Престъпната позиция на правителството и искането на гражданското движение за оставката му и за сформиране на техническо или експертно правителство, което да създаде условия за санкциониране на отговорността и за демократични избори – тези две позиции са ретуширани и подменени с преговори между четирима партийни лидери., трима от страната на управляващите, един от опозицията. Те вече се договориха за извънредни избори, а сега преговарят за режима на интеграция на опозицията като статист и колко месеца преди изборите Груевски да напусне премиерския пост.

Така, в противоречие с гражданското движение и Доклада на Прибе, терапията на Хан на практика сваля отговорността от правителството. Премиерът ще бъде ключов играч в процеса по излизане на страната от кризата, включително и при избора на нов прокурор, който ще търси – от ескимосите – отговорност за подслушванията и съдържанието на записаните разговори. Подбудителите към престъпление ще бъдат пращани в затвора, а лидерът на опозицията ще бъде оставен да го тормозят прокуратурата и съда, послушно изпълняващи волята на премиера. Всичко тук е изместено! Престъплението против европейските ценности добива щедра европейска помощ, гражданското движение за европейски ценности отнася забит в гърба му нож! Така опортюнистично, за да има мир в къщата, се поддържа несправедливостта, противно на студентския девиз "Няма правда – няма мир!".

Законът на отговорността действа така, че с тази терапия и комисарят Хан става съучастник в престъпленията на властта у нас. Заев има исторически късмет при определянето/споменаването с гражданската съпротива против авторитарната и престъпна власт. Ако отстъпи от тази позиция и се включи в терапията на хан, и той ще стане трагичен съучастник.

Не зная дали диагнозата на Прибе ще повлияе международната общност да приеме по-отговорен подход към македонската криза. За нашата общественост това би било скъпоценен стимул като доказателство за изгубената чест на правителството. Никой не може да спаси – днес и тук, такава власт./БГНЕС

....................

Димитър Димитров, бивш министър в правителството на Македония и посланик в Русия