Ако случайно си направите труда да обърне повечко внимание на заклинанията, които представителите на Иван-Костовата партия напоследък лансират в публичното пространство, ще видите в изчистен вид цялостния мироглед на самия Иван Костов. Картината е поразяващо постна, с подчертан интелектуален аскетизъм, умишлено поднасян на лесно смилаеми порции.
Блажени са нищите духом – Командирът им предлага разбираема политика тип …хамбургер.

Иван Йорданов Костов наистина си е повярвал, че нещата са прости.
Папагалите от неговата партия дори и да могат да мислят, нямат това право.
И командирът и цялото папагалско ято си вярват, че те са… желаните.
Вярват си, че всички останали примират от желание да работят с тях.
И понеже всички останали са черни, а Костов е… бял, те белите, нямат никакво намерение да работят с черните.
Ей това е цялата им философия.
Три реда на кръст и черно-бял хамбургер.
Реалността обаче е съвсем друга.

Може би в дясно все още се намират заблудени овце, които припознават Иван Йорданов Костов за свой евентуален партньор (нищо, че самият Иван Йорданов Костов се изживява като… пастир).

В многоцветната реалност тези овце стават все по-малко. И изглеждат все по-жалки. Не знам защо, но веднага на преден план излиза приликата със силово наложен временен областен председател на СДС. Човекът затова си и блее в изолация.
Защото повечето нормални хора в милата ни татковина отказват да приемат благата на пастирската тояга.
Всъщност, въпреки думите на Костов и папагалския му хор истината е, че даже в дясно никой не си е правил илюзии за някакъв тип равноправно партньорство с Комадира.

Колкото до НДСВ, с което Иван Костов не бил искал да работи, тук трябва да е съвършено ясно, че по-скоро е обратното. НДСВ няма нито нужда, нито потребност да работи с Костов. Трябва да е ясно, че и никой не е и настоявал за нещо такова.

Колкото и парадоксално да звучи Иван Костов все повече заприличва на другаря Тодор Живков. Тато също както Командира разправяше колко много го търсели, докато бил нелегален, но до последно така и не стана ясно кой го е търсел и за какво.
Парадоксът е в това, че Иван Йорданов Костов минава за прилежен ученик на псевдореформатора Андрей Карлович Луканов - защо Командира се държи като правешки дебил, така и не става ясно.

Антон Луков