Неотдавна вътрешният министър и бивш заместник председател на БСП Румен Петков си позволи една от обичайните си прояви на лош вкус, като атакува съпартийката си Татяна Дончева по изключително груб начин. Тишината в спалнята, сподели тогава прозренията си Петков, раждала безумия.

Кой е упълномощил тъкмо този субект да си вре гагата в дамските спални, без да е поканен там, това не стана ясно. Доколкото знам, въпросният субект все още не е намерил за необходимо да поднесе публично извинение на обидената.

Дали в спалнята на Петков цари вечна гюрултия, по този въпрос също не разполагаме с достоверна информация. Но нищо чудно да е така. Вероятно не само в спалнята, а и в кабинета му, както и в онова мистично пространство, разположено между двете му уши, шумотевицата е такава, че би могла да накара Йерихонските тръби да заприличат на най-обикновени пищялки. Само така може да бъде обяснено обстоятелството, че Петков не чува какво му се говори.

Не чува мненията на ЕС и ЕК, според които във ведомството му нещата никак не са цветущи, а страната ни продължава да изостава в борбата с организираната престъпност. Не чува гласовете, отвратени от бруталния полицейски произвол срещу протестиращите миньори (същите, които, както се оказва, имат странния навик да запълват свободното си време като сами си блъскат главите в асфалта). Не чува раздразнението на софиянци от абсолютно ненужното блокиране на столицата покрай празника на МВР, но за сметка на това винаги е склонен да се намеси срещу блокадите на екозащитниците, които вече просто нямаха друг начин да бъдат чути и забелязани.

Голяма ще да е, наистина, гюрултията в спалнята, кабинета и междоушието на вътрешния министър, щом я е докарал дотам, само себе си да чува, а да не долавя онова, което наистина е от значение.

Време е този човек да си извади носа от чуждите спални и да си отвори ушите за недоволството, породено от безпардонното му поведение. И без друго рейтинга на правителството, в което участва, може да буди всичко друго, но не и завист.
Жоро Георгиев