В българската политика се появи един италиански политически сюжет, който самите италианци виждат твърде често. България изпада в ситуация, в която корупционни схеми във водеща европейска държава застрашават легитимността на българската политическа система пред българските граждани и разбира се пред ЕС. Трябва да припомним, че в Италия скоро имаше парламентарни избори, които бяха спечелени от левицата с буквално няколко хиляди гласа. Липсата на убедителна победа прави Италия политически разделена страна и това неминуемо ще създава много напрежения в италианската политика, а както виждаме и в други страни.

Разбира се това нито оневинява, нито потвърждава обвиненията в корупция към бившия премиер. Скандалът има две страни. Първата е политическа. За всички е ясно какво означава името на български премиер да бъде директно свързано и замесено в скандали за корупция. По тази тема всички български фактори трябва да боравят само с факти, защото спекулациите вредят на имиджа на страната. Разбира се, опозицията има пълното право да използва скандала за политически цели, а медиите да го човъркат заради обществения интерес.

Втората тема е свързана с евентуални нарушения на закона и с използването на власт и политически позиции за лично облагодетелстване. Тук българската прокуратура трябва да работи активно по случая и да покаже обективност. Това е много добър шанс за българското правораздаване да докаже пред ЕС, че работи в полза на законите и на правовата държава. Новият Главен прокурор Борис Велчев засега се ползва с добро име и е харесван от обществото. Настоящият скандал е един от сериозните тестове за него.

Скандалите, в които е намесено името на бившия премиер към днешна дата са част от вътрешнополитическия дебат без да има много ясни факти и доказателства. По всички корупционни скандали, случили се до сега в българската политика, се действаше с политически аргументи. Затова у нас няма нито един висш чиновник или политик, осъден за корупция. В този скандал трябва да се работи с факти и с правни аргументи.

Твърде вероятно е Симеон Сакскобургготски да излезе от скандала без да бъде обвинен в каквото и да е било. Това можем да кажем с оглед на фактите, които са представени пред обществото към днешна дата. Със сигурност обаче имиджът на бившия премиер и електоралната тежест на НДСВ ще пострадат от настоящата ситуация.

Има само два факта, които са пряко недостойни за Симеон Сакскобургготски и българските институции. Първият от тях е свързан с това, че български премиер не може да пътува в частен самолет на италиански бизнесмен, дори и ако е поканен от италиански премиер. Българският премиер трябва да пътува с правителствен самолет, купен специално за такива цели.

По-скандалният въпрос за българското общество е свързан с прословутата детска болница, към която както се твърди е имал интерес бизнесмена, пратил самолет на българския премиер. Папките свързани със случая са престояли две години в прокуратурата водена от бившия Главен прокурор Никола Филчев. Това отваря много сериозен въпрос за наследството на Филчев. Този въпрос кореспондира и със назначението на Никола Филчев за посланик и за отговорността на президента и външния министър за него.

Днес имаме бивш главен прокурор, който бе награден с посланически пост заради бездействието си в прокуратурата. Това бездействие рефлектира и в настоящия политически скандал, а вероятно ще рефлектира и в много следващи.

Дебатът около Сакскобургготски е част от един по-важен и по-голям въпрос. Как е управлявана България пре изминалите петнадесет години.

Димитър Аврамов
Bulgarian Post, 21 юни 2006г.