През годините около проблемите на Варненска корабостроителница и Параходство БМФ бяха изприказвани толкова много и все тежки приказки. При това, общественото пространство бе замърсявано най-вече с наглите изявления, точно на тези, които съсипаха и корабостроителницата, и параходството, морският бизнес като цяло.
Методи не се подбираха - изключителната арогантност нехарактерна даже за трудно достижимите стандарти на балканския политически елит бе основното оръжие на цялата глутница около печално известния във Варна екс премиер Иван Йорданов Костов. Ако човек си направи труда да прегледа прашасалите архиви, има сериозна вероятност да получи гадене от мръсотията, която тези палячовци са си позволявали да бълват през годините. Българският парламент също не беше пощаден - имаше “питания”, имаше и отговори на питанията.

В основата на атаките бяха най-различни предположения, полуистини или откровени лъжи.
Твърдеше се, че БМФ не трябва да купува Варненска корабостроителница.
След покупката стартираха лъжите, как “Според Йордан Соколов имало съмнения, че собствениците щели да разпродадат корабите и след време да закрият дружеството (б.ред. Варненска корабостроителница). Това се потвърждавало от нежеланието на шефа на флота да подпише декларация, че ще запази предмета на дейност.”(1 юни 2002 г.).

Стигна се до “От друга страна, сделката с купувача на активите на Варненска корабостроителница е провалена. Всички тези конфликти ще повлияят на бъдещата продажба на БМФ и Корабния и никой инвеститор повече няма да дойде, опасява се Благой Димитров” (20септември 2003 г.).

Все в този стил при удобен повод и с подобни “доводи” се изхождаха по въпроса и Йордан Соколов, и Христо Кирчев, и самият Костов. Да не говорим за лаещия на местна почва хор от палета - Севастиянов, Роев, Василев, Митковски и т.н.

Ще бъде интересно да наблюдаваме реакцията им сега, когато възстановяването на варненска корабостроителница е факт, а параходство БМФ е на печалба.
По време на парламентарната кампания от 2001 г. Кирчев ръсеше на килограм малоумни простотии за “Ферарита” (визирайки доста по-добре образованите от него самия, млади икономисти около Царя), които щели да заорат по пътищата на българската икономика. Същият този Кирчев и тогава беше наясно, че скъпият на сърцето му Иван Костов е загробил БМФ с милиони (официалният ревизионен акт е за… 42 милиона лева). Наясно беше и за кредитите взимани при твърд лихвен процент(8%), двойно по–висок от кредитите, с които в момента (4%) борави параходството.
И въпреки всичко ръсеше малоумия за “Ферарита”.

Само че истината май излезе доста по-различна.
Добри или лоши, хората от настоящият управленски екип на вицепремиера Николай Василев и депутатската група на НДСВ успяха там където всички останали се провалиха с гръм и трясък.
Не задра “Ферарито”, а “Москвича” в главата на “безценния” Иван Костов. Май!
Жалкото в случая е, че преди да се овълчат по модела на Иван Костов, повечето от тези хора бяха… нормални.
Просто нормалните хора се радват на общия успех.
Специално във Варна за да се зарадват хората на Иван Костов би трябвало Варненска корабостроителница да изчезне, а параходство БМФ да фалира.

В частен разговор един приятел професор по теология изключително сполучливо оприличи групата около Иван Костов на шайка гробари - колкото повече смърт и разрушения има на земята, толкова повече печалба има в гробарския занаят.
Смъртта е техния бизнес!?!
Тогава те ще са правите.

Антон Луков