- Г-н Камбуров, има ли вече някакъв резултат от медийната кампания на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) “Да спрем ограбването и целенасоченото унищожаване на българската култура”? Тръгнахте на почти война с Дружеството за колективно управление на права ПРОФОН, които пък твърдят, че по-голяма част от вашите членове излъчват пиратска музика и не си плащат…
- До днес няма резултат. Както и до днес не сме видели някакъв техен каталог, за да разберем с какъв репертоар те разполагат. Казват, че са официални представители за България на световни компании, а при нас идват други представители, които също искат да им се плаща. И така ние плащаме по 4-5 пъти за едно и също нещо. От 10 години, откакто работи ПРОФОН, те нито веднъж не са дали да видим с какъв репертоар разполагат. Най-много плащат поп-фолк станциите и никога няма правната сигурност, че няма да имаме последващо искане.

- И за какви пари става въпрос?
- Става въпрос за 4 процента от бруто прихода на съответната радиостанция, независимо колко друга музика пуска тя. Другият проблем за нас е, че ПРОФОН бавят парите и не ги разпределят на правоносителите – продуценти и изпълнители. Ние плащаме, те трупат лихви върху тия пари и с години не ги разпределят на правоносителите. И третият момент – от парите, които ние плащаме, те правят дарения на Българската асоциация на музикалните продуценти под предлог за борба с пиратството. А това са пари, които ние сме дали, за да стигнат до продуцентите, до изпълнителите чрез Дружеството за колективно управление на права, а не да се пренасочват по някакъв друг начин тези пари.

- Смятате ли, че е реалистично искането ви държавата да поеме контрол над ПРОФОН?
- В България, за разлика от всички други страни в Европа, няма контрол над тях. В другите държави я Министерството на културата, я Министерството на правосъдието, осъществяват някакъв текущ и последващ контрол върху тях. И ние искаме това да стане в България, да бъде приета една от системите като в другите страни-членки и да има някакъв контрол върху това, какво се случва в тези дружества. Например, държавният орган изисква в другите държави ежегодно заверени финансови отчети, заверени отчети по дейността, на кого и как са разпределили парите и т.н. По-скоро – повече публичност и прозрачност в действията им, това искаме, не нещо друго.

- И членовете на АБРО са ощетени от…
- Не, нас не ни ощетява толкова, ние им плащаме. Нас ни ощетява единствено двойното и тройно плащане, което се налага. Това ощетява по-скоро техните членове, поради факта, че те идват при нас и казват: “Да, ама вие не сте си платили, ние не сме получили пари от вас!”. А ние сме дали парите на ПРОФОН и това дружество не ги е разпределило на своите членове с години.
Един от аргументите на ПРОФОН е, че българските оператори излъчват под 5 процента българска продукция…
Сами си направете извода дали е така. Като знаете, че БГ-радио излъчва 100 процента българска музика. От друга страна са поп-фолк радиата – ако за тях се каже, че не излъчват българска музика?! Това също не знам как да коментирам.

- Вие как ще коментирате 12-те процента задължение на операторите да излъчват годишно в програмите си продукция на европейски продуценти – това са част от последните промени в медийния закон, срещу които със закъснение “скочиха” българските продуценти?
- Вижте, няма как да се фиксира изискване за процент българска, а не европейска продукция. Това доста дълго бе обяснявано. Слава, Богу, че преди да бъде приета промяната в Закона за радиото и телевизията, г-жа Фидосова и нейните колеги седнаха и прочетоха каква е практиката и какво пише в директивата “Телевизия без граници” от 1989 година. Като държава-членка на ЕС ние не можем да имаме превес на националната квота, ощетявайки европейската квота. Ние сме длъжни да осигурим минимум 10% европейска продукция. Ние даваме 12%, а с повторенията става 24%.

- Продуцентите доста късно реагираха на промените в закона. На какво се дължи тази късна реакция от тях?
- Те нямат аргументи. Аргументите им всъщност са нищожни. Казват, че защитават българската култура и продукция. Много добре, но когато имаш общностно право и то те задължава нещо друго, няма как да се случи.

- Г-жа Фидосова каза пред “Всеки ден”, че до края на година се предвижда да има съвсем нов Закон за радиото и телевизията. Вие консултирате ли управляващите в тази връзка?
- За момента все още не е започнало писането на този закон. Очаква се да има група, съставена от министър-председателя, която да започне да работи по него. Всеки момент трябва да се състави тази работна група, до две-три седмици. Надявам се да съм един от експертите в групата. Но докато не видя заповедта, не мога да твърдя със сигурност. За съжаление се забавя този процес.

- И в новия закон за медиите, който предстои да бъде изготвен, каква трябва да е основополагащата промяна, засягаща един от важните въпроси – медийната регулация, например?
- Трябва да се видят структурата, ролята и функциите на регулатора. Един конвергентен регулатор, който да събере Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Съветът за електронни медии (СЕМ), или да си останат два регулатора. Моето лично мнение е, че при наличието на толкова конвергирани услуги се налага да има един общ регулатор, а не да бъдат два отделни.

- Как във времето може да се случи това?
Практически е възможно. Първо трябва да се промени нормативната уредба и тогава да се тръгне към конвергиране на двата органа. Това е възможно в рамките на 1,5 година да се случи.

- От колко души трябва да се състои новият орган?
- Непременно, когато се създаде новият орган, ще се прецизира и съставът на експертите в него. Но в настоящия момент има чудесни експерти, добрите имена съществуват. По-скоро, не трябва се гледа кои са твои и мои хора, а кой какво върши и може.

- Съставът на КРС вече беше намален от 9 на 5 души…
- В година на икономическа криза доста пари ще се спестят от намаляване на състава. Още повече, че това е хоризонтална политика за всички регулатори. Аз приветствам една такава позиция за намаляване състава на регулаторите. Защото те по-бързо и по-гъвкаво ще могат да взимат решение.

- КРС обяви, че ще даде лиценз за мултиплексза програмата на БНР и БНТ. Това ли е по-добрият вариант от заложения в отменения в края на миналата година Закон за публичното радиоразпръскване?
- Това е по-добре, отколкото в отменения закон. Нека видим кои лица ще декларират интерес към участие в тази процедура. Действително, това е по-добрият вариант, отколкото да се правят две отделни дружества – едното да управлява мрежата, другото – мултиплекса. Сега една частна компания ще спечели този мултиплекс. Другите мултиплекси са вече раздадени. Миналото лято конкурсът за двата мултиплекса в първата фаза на цифровизацията (2009-2010 г.) спечели чешката “Тауърком”, а втора фаза от “Ханупро”. Да, сега тези разрешения са в съда, още се обжалват. Така че ще видим съдът какво ще каже. Предстои да се проведат конкурси за регионални мултиплекси.

- И освен очакваното решение на магистратите за двата конкурс за мултиплекси, освен предстоящите конкурси за регионални мултиплекси, какво следва за цифровизацията?
- Трябва да има координирани действия. Понастоящем всеки един орган и всеки един регулатор, медиите, бавим нещо в тази посока. Като че ли липсва координацията между всички движещи сили. Радваме се, че в парламента ни канят на всяко едно обсъждане. Публичността и прозрачността, която има сега в парламента по въпросите на медиите, е на доста добро ниво.

- Според вас как трябва да се подобри координацията?
- Да се направи с решение на Министерския съвет някакъв координационен съвет с по един представител от всички органи. За да е ясно какво и как се случва. Защото в момента и СЕМ и КРС правят някакви действия в тази посока. Но, както виждате, няма координация между тях.

- И затова сте привърженик на обединяването на двата регулатора?
- Да и докато това стане, трябва да се работи. Нямаме време. Тази комисия би трябвало да е към изпълнителната власт, да е гъвкава, да взима решение, да координира целия процес.

- А къде, според вас, е мястото на интернет-медиите, които сега не присъстват в нито един закон?
- Те трябва да присъстват в Закона за електронните съобщения и е вярно, че в момента ги няма там. Но тук трябва да се реши един по-глобален въпрос – колко искаме интернет-медиите да бъдат регулирани. Защото във всяка една държава-членка в момента се води в момента именно тая дискусия – докога и докъде трябва да бъде регулацията на този вид медии. Преди да се започне писането на нов медиен закон, трябва да има дискусия да се съберат всички гледни точки, за да се изгради концепцията./Всеки ден