Пред евродепутати социалисти миналата седмица премиерът Сергей Станишев каза, че не е доволен от всичко, което правителството е направило през последните девет месеца, и съжали, че то не се е правило по-често на "лошо ченге", за да "преодолее бюрокрацията в различните министерства". Използвайки този популярен израз, премиерът даде повод за няколко непопулярни заключения. На първо място, управляващите очевидно възприемат работата, която България трябва да свърши в изпълнение на критериите за еврочленство като игра с Евросъюза. На второ място, играта не е каква да е, а на стражари и апаши, и правителството като лош стражар всъщност се явява апаш. Трето: щом е така, правителството играе по правилата на лошите, които могат да бъдат много лоши, и е по-добре добрите ченгета да не ги сърдят. От една страна, ще се засегнат твърде много интереси, от друга, засягането на твърде голям интерес може да се окаже твърде опасно за живота...

Българското правителство е лошо ченге и това безспорно е лоша новина. Добрата е, че Европейският съюз в момента играе добро ченге. При това поне по отношение на България достатъчно силно, за да наложи правилата на добрите. Нещо повече - твърдо решено е да го направи. На всеки две седмици до средата на септември Брюксел ще проверява как България изпълнява плана за действие по критичните области в мониторинговия доклад на Еврокомисията, който съдържа над 100 конкретни мерки. Предстоят 10 партн-орски проверки, пет от които, най-важните, са в областта на правосъдието и вътрешните работи. Компромиси по тях няма да има.

Много време трябваше на Европа да осъзнае мащаба на престъпността в страните от бившия Източен блок. Но криворазбраната тактичност вече свърши. Брюксел заповяда: възбудете следствия, извършете арести, издайте присъди срещу босовете на мафията. София чрез своя главен прокурор отговори: "Очевидно е, че с корупцията до есента няма да се справим, и което е по-важно - не си струва да опитваме." Независимо че прокуратурата МОЖЕ БИ ще създаде специално звено за борба с корупцията по високите етажи на властта, че Сметната палата вече не само ще събира, но и ще проверява достоверността на имотните декларации на политиците, че парламентът свали имунитетите на деветима корумпирани свои членове, всички знаят, че трите ни власти не могат и не искат да се борят с корупцията и престъпността, защото са част от нея. Затова Западът ще ги контролира на всеки две седмици. Това е в негов интерес и той ще осъществи контрола по най-добрия начин, на който е способен.

Този начин обаче не решава проблемите на българското общество. Макар и остър, това пак ще бъде разговор между чиновници и пак западните политици и чиновници ще направят множество компромиси на българските политици и чиновници. Може би по-малко и по-малки компромиси, отколкото досега, но ще направят. Те не могат да общуват другояче. А България има нужда от трус, не от компромис. Трябва някой да я разтърси, за да се събуди и тръгне напред.

Много добър вариант е събуждането да започне с отваряне на досиета. Но за да не се губи набраната инерция, трябва да се каже истината за Държавна сигурност не само като политическа полиция, но и като огромен престъпен синдикат, занимаващ се предимно с кражби, терор и убийства, и контролиран изцяло от Москва. Трябва да се каже, че от името на КГБ българските власти обучаваха терористи от Западна Европа, снабдяваха ги с оръжие, сигурни убежища и курорти, осигуряваха голяма част от логистиката им. Трябва да се каже, че Народна република България се превърна в център на контрабандата с оръжия и крадени коли и в база на турската мафия в България, чиито босове работеха за ДС. Офисите на организацията им бяха в хотел "Витоша Ню Отани", удобно разположен през улицата срещу "Кинтекс". "Кинтекс" и неговите представителства в НРБ и чужбина монополно извършваха "скритата транзитна търговия" на режима.

На 31 юли 1978 г. със своя Решение - 148, което още е секретно, Министерският съвет разреши и регулира тази търговия. Вижте откровения цинизъм на дефиницията й: "Скрита транзитна търговия е търговията, извършвана по суша, море и въздух със стоки, поставени под особен международен търговски режим, операции с парични ефективи и ценни книжа, както и стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите доставчици нямат официално разрешително за преминаване транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната получател." Скрита транзитна търговия беше другото име на контролираната и подпомагана от държавата контрабанда. Тя беше подпомагана най-вече от органите на МВР и управленията на ДС, които "със свои специфични средства" бяха задължени да осигуряват скрития транзит.

Трябва вече открито да се говори за това. Трябва да се говори за изнесените от външнотърговските дружества 3 до 5 милиарда долара от външния ни дълг. Трябва да се говори за терористите, които Първо главно управление обучаваше в лагери в НРБ. Трябва да се говори за убийците - изпълнители на мокри поръчки, които ДС наемаше от името на КГБ. Трябва да се говори за контрабандните канали за злато, цигари, алкохол, електроника, наркотици, оръжие, борбата за контрола върху които е основната причина за всички поръчкови убийства и гангстерски войни през последните 16 години. Ако и тези дълго крити истини не стимулират честните българи да подкрепят искането за огласяване на имената не на офицерите и служителите на всички управления в ДС, което поискахме с Антон Луков, да вземем наистина да изгорим досиетата в комплект със собствената си съвест!

Но аз мисля, че е по-добре да засилим натиска. Огласяването на делата и документите на ДС може да бъде основа и на един план за действие през следващите сто дни, които ние, българските граждани, да осъществяваме успоредно с плана на европейските чиновници. Как обаче да направим ефективен натиска си върху българските политици, като ги "държим" за няколко дни само по време на избори?

Това, че сме на практика безпомощни, е и вярно, и невярно. Вярно е за всички останали избори, освен за президентските. По Конституция президентските избори са единствените, чиято легитимност зависи от броя на участвалите в тях. Чл. 93 (3) от българския основен закон буквално гласи:"Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели." По пътя на нормалната логика (любопитно ми е как ще бъде според юридическата!) това означава, че ако в изборите за президент участват по-малко от половината българи, имащи право на глас, тези избори трябва да се повторят!

Нали разбирате какво означава подобно повторение? Означава конституционна криза и предсрочни избори за Велико народно събрание, което да я разреши. Така че, ако ние, гражданите, заплашим тях, политиците, че няма да гласуваме за президент и наистина го направим, ако през следващите 100 дни не отворят досиетата, ще си помогнем повече, отколкото през всичките 16 години досега. Защото ще отстраним от властта голяма част от онези няколко хиляди политици, които изкопаха пропаст между себе си и нас. Тази пропаст е вече толкова дълбока, че не може да бъде премината. Пък и не трябва - по-добре да тръгнем по друг път. Избори, които ще го трасират, са спасение, а не гибел. Колкото по-скоро се проведат, толкова по-добре.

Откровено казано, повече ми се иска политиците да не отварят досиетата до октомври, за да предизвикаме предсрочни избори за велик парламент през януари-февруари. И този велик парламент да бъде последният в най-новата българска история и да приеме първата истински либерална българска конституция. Стига, разбира се, гражданският ни план за действие да успее и на президентските избори през ноември наистина да гласуват по-малко от половината избиратели, за да ги провалят.

Но дори това да не се случи и Георги Първанов - Гоце да бъде отново избран, предсрочни избори все пак ще има заради правителствената криза, която ще предизвикат досиетата. Всъщност тя вече е почти предизвикана - въпрос на време е Сергей Станишев да уволни Румен Петков. При тази политическа конфигурация и в тази политическа ситуация всяка промяна в кабинета - и особено тази!, на практика означава предсрочни парламентарни избори. А в това, че ще ги предизвикат досиета, има висша справедливост. За хората, както и за народите, е вредно да потискат истината за мрачни и печални събития от миналото си. Трябва да кажем тази истина, за да се опростим и помирим.
И за да тръгнем най-после напред.

Калин Манолов
в-к “Черноморие”, 11 юни 2006г.