Събитията обичат определени хора.
И ги превръщат в легенди.
Странното в случая е, че с годините технологията си остава една и съща - фактическото положение на нещата не винаги е определящо за силата на дадена градска легенда.

Красимир Премянов – името му неизменно се свързва с източната граница на страната.
Легендите за него, за богатството му, за влиянието му, за връзките му с Русия и т.н оформят истинска политическа сага.
Добрин Митев – единственият истински наследник на Красимир Премянов.
Не случайно името се забърква буквално във всяка политическа интрига в морската столица.

Тези двамата несъмнено са и най-мразените политици във Варна.
И най-много се страхуват от тях.
В повечето случаи обикновените статисти в градските легенди много внимават, дори когато споделят омразата си в най-тесен кръг и още повече внимават, когато публично се разграничават.

Една от легендите, свързани с Премянов и Митев, касае т.нар. ново мнозинство в общинския съвет. Под сурдинка среди, близки до БСП подхвърлят, че Митев бил търсил контакти с Премянов. В СДС пък са убедени, че Митев е предоговорил мнозинството с Премянов. Относно последиците има съществено разминаване – част от седесарите са убедени, че Митев ги е предал за да си отмъсти, друга част съзира тактическо изтегляне от отговорностите на съвета, с цел калкулиране на бъдещи ползи в местни избори -2003.

Червените пък съзират бизнес интереси и неизменната ръка на Москва, която в случаи като този, скромно се конкретизира с руското консулство във Варна.
Така или иначе за градските легенди истината е подробност.
Статистите са интересна гледка, все пак.
Като в онази реклама на МТел - искам да кажа, обаче ...
Ами, ако част от написаното не е само легенда?

Антон Луков