Всеки път, когато чеченците кихнат някъде по света, варненските кореспонденти на националните всекидневници ги втриса.
Просто Варна е градът на стоте мафии.
Някак си трудничко е да вземеш информация за бизнеса на чеченеците в Москва ... но пък нали морската столица е близко.

И започват поръчките.
Всичко за мафията! От A до Я.
Ами ченгето-супер-професионалист, което оглавява РДВР-Варна?
Някак си не се връзват нещата - едновременно 100 мафии и ченге-супер-професионалист.
Странното в случая е, че през годините всички супер-професионални ченгета, които оглавяваха РДВР-Варна, все за генералски пагони си мечтаеха.
А мафиите ставаха все повече и повече.
Справка - кореспондентите на националните всекидневници във Варна.

Днес наред са чеченците. Вчера бяха македонците, а онзи ден грузинците.
Когато се заговори за чеченци във Варна първото име, което се спряга, естествено е това на покойния Абдула Патаев.
Още на времето версиите за смъртта му бяха едно от друга по безумни.
И сега ще е така! Приказки от 1001 нощ ще залеят медиите, а фамозните заглавия ще бъдат изтупани от нафталина и ... толкова.
И все пак нещо ще обединява писанията - източника.
И преди, и сега, източника на журналистически безумия е един и същ – ченгето супер-професионалист.

Ако трябва да бъдем съвсем конкретни името е подробност - навремето беше Иван Стефанов, днес е Веселин Петров.
Само че за разлика от елементарните мераклии за генералски пагони Абдула Патаев беше интересна личност. И противоречива.
Правоверен мюсюлманин и искрен ... русофил.
Човек на думата и човек с позиция.
Това беше Абдула Патаев. Другото са подробности.

И преди, и сега ченгетата – супер-професионалисти не разполагат с абсолютно никакви доказателства срещу бизнеса на Патаев и за обстоятелствата около смъртта му. Отделен е въпроса, доколко самият Патаев имаше доказателства за корумпираните мераклии за генералски пагони.

Колкото до глупостите, които ще се появят на тема “Приключенията на чеченци в България” ... за тях виновен ще е ... източника.
В случая обаче, има смекчаващи вината обстоятелства.
Източника, наистина, нищо не знае.
Защото толкова може!

Антон Луков