Градът на перманентните кандидат-кметове

За добро или за зло Варна е интересен град и със своите кметове, и със своите кандидат-кметове.

И ако случая Добрин Митев е христоматиен, затова как можеш да загубиш при възхода на СДС, след като използваш много пари и репресивния апарат на държавата, то си струва да погледнем от друг по-широк ъгъл кандидат-кметските кампании във Варна и участниците в тях.

БСП не успя нито един път за тези вече 23 години да избере партиен кандидат-кмет за шеф на общината. След изборите 1991 г. и първия тур на избори 1995 г. анализаторите на БСП рязко смениха тактиката и заложиха на схемата независим, но синеещ кандидат-кмет. Това заедно с мобилизацията на червения електорат, чийто потенциал около 20 -25 % беше новата формула на БСП. Затова и след като 1991 г. Христо Кирчев спечели на първия тур, 1995 г. стигайки се до втори тур БСП оттегли партийния кандидат Петров който бе втори и подкрепи независимия Кирил Йорданов, пращайки го на балотаж.

Тук разбира се на ситуацията помогнаха и мажоритарните избори за кметове на райони. Знаковото оттегляне на партийния кандидат-кмет и подкрепата на независимия Йорданов въпреки победата на СДС и Христо Кирчев показа, че формулата е работеща. Особено на фона на неопитността и крамолите в СДС. Дефакто първи бе синия кмет Христо Кирчев, а втори стана първия син областен управител Кирил Йорданов. Между изборите обаче липсваха изяви на неуспялите кандидат-кметове и те бяха жертвани от партиите си или сами се оттегляха.
След събитията от 1997 г. в синя Варна настроенията преди местни избори 1999 г. бе не как да се спечелят, а кой да е кандидат- кмет и как да се разпределят постовете. Култовата кампания на Добрин Митев с репресивно – "аристократичен“ характер бе ритуално убийство на синята част на Варна. Цялостното поведение на тогавашното ръководство на СДС даде на варненци знак, че трябва изтрезняване чрез наказание. Известният в целия град управленски екип за след избори 1999 г. бе в състав Добрин Митев - Кмет, Калоянов областен управител, Севастиянов председател на Общински съвет и така до края на управленската система на община Варна и държавната администрация. Избирателите ошамариха схемата.

Кирил Йорданов спечели триумфално и стана независим кмет на Варна, но пък на политическата карта на България, синя Варна бе с червен цвят. Дето се вика каквото сам си направиш никой не може да ти го направи. След избори 1999 г. кандидат-кметовете не се разгърнаха, а приеха резултатите. Само дето Добрин Митев изчезна в Нова Зеландия, а находката Стефанов - директор на РДВР и Веселин Динков като идеолози и изпълнители на репресивната политическа схема просто изчезнаха от картата на града.

На избори 2003 г. СДС вече бе предадено от вътре от бъдещите съпартийци на Иван Костов. Опитът да се направи висша „американска политика" на Надежда Михайлова довърши сините. Кирил Йорданов бе в апогея си и БСП Варна макар скърцайки със зъби го подкрепи. Гурутата на БСП не позволиха на местните политици излишни движения. Кандидатът на СДС Ванухи Аракелян бе изключително свестен човек, но със съвсем друго амплоа в своя житейски път.
На практика това бе последната партийна кандидатура на СДС. След изборите Аракелян стана шеф на окръжния съд и спаси до някъде достойнството на СДС. Тя не участва в политиката след изборите и това й прави чест. Но тук се появиха вече симптоми за кандидат-кметове, които продължаваха кампаниите си за кмет в между изборния период насочвайки се към следващи кметски избори.
На първо място БСП вече получаваше самочувствие. Б. Гуцанов стана лидер и след като стана и председател на Общинския съвет се определи политическа цел следващият кандидат-кмет да е партиен.

Балачев също подчини представянето си в Общински съвет на Варна и дивидентите от кампанията като ориентира към следващите кметски избори залповете си на общински съветник.
Марешки формулира защитата на икономическите интереси чрез кметска кампания или чрез политиката на групата си общински съветници.
Появи се явлението кандидат-кметове в междуизборния период с основно поле на изява терена на Общински съвет Варна.

Мандатите 2003 - 2007 г., но най вече 2007 -2011 г. бяха подчинени като че ли на стремежа на различни фактори на града и най-вече на кандидат-кметове станали общински съветници към следващите кметски кампании. Изчистиха се до край реалностите. Залозите на експертите на кандидат-кметовете и екипите им бяха, че Кирил Йорданов не може да спечели. Дори и когато прие предложението на ГЕРБ и стана за първи път партиен кандидат-кмет.

Червените смениха тактиката но резултатите ги върнаха в 1991 г. чрез третото място на Борислав Гуцанов с 9 съветника. Синьото обаче вече беше изтрито до сиво и ГЕРБ и Кирил Йорданов спечелиха във Варна. А в Общинския съвет се появиха нови звезди от кандидат-кметовете. Гуцанов продължи кампанията си, но това е неговата политика след твърдите мерки спрямо него. Марешки разпредели ресурси между групите на БСП, ГЕРБ и ТИМ с цел позициониране за следващите кметски избори (а защо не и парламентарни). Новият перманентен кандидат-кмет бе Костадинов от ВМРО, който просто е спрял часовника си на 26.09, 27.09, 28.09 2011 г.
На варненци не им остава нищо друго освен отново когато дойде време да отрежат на избори всички, които са в постоянна кандидат-кметска кампания. Защото когато кандидат-кметските кампании продължават 4 години те омаловажават изборните резултати, рушат градежа, мачкат управленските действия за развитието на града и елиминират спокойния дебат между управлението и варненци. Ама кой си спомня за Петрова, Петров, Митев, Балачев и.т.н. А дори и Гуцанов трябва да търси други решения. Да не говорим за Марешки и Костадинов и ко, които ако не намерят реални пътища, то губят доверието и на тези които са ги подкрепили.

Истинският факт е, че сред новата история на демократична Варна има само двама избрани кмета - Христо Кирчев с два мандата от 1991 до 1999 г. и Кирил Йорданов с четири мандата от 1999 г. до днес .
Това е изборът на варненци!

Те са!

ПЕ