По принцип, допитванията до простосмъртния електорат са досадна работа. Всички, които малко или много са следили политическите процеси в страната са наясно, че отдавна някой, някъде по върховете на СДС в София, е решил как ще изглеждат новия устав и програма. В случая, процедурата допитване няма нищо общо с крайните решения - питането е един сполучлив начин да изпратиш послание до общественото мнение.

А посланието на Екатерина Михайлова никак не е лошо.
На фона на безмилостния диктат налаган от Иван Костов, опитът за разчупването на процедурите в синята партия си е равносилен на революция.
Има само един проблем.
Партийните функционери в цялата страна толкова са свикнали с диктата на Костов, че не са в състояние да препредадат дори собствените си първо сигнални инстинкти.

Според варненския син заместник председател Любомир Роев, допитването е “вестникарска история”.
И това изчерпва всичко.
Този човек, иска Националния съвет да му сготви наготово “критериите, начините и въпросите”.
А може би ще му трябват и готовите отговори?

Не, че и това не се е случвало във Варна - навремето имаше едни измислени предварителни избори, които трябваше да излъчат кандидат на СДС за кмет на Варна.
Спечели ги Добрин Митев срещу Алексей Соловьов.
Още тогава бе ясно, че готовите отговори ще доведат до ужасни последици.
На всички им беше ясно!
Дори част от хората на Добрин Митев, се досещаха че е възможно Митев да загуби истинските избори.

Лошото, че е не знаеха какво да правят.
Нямаха готов отговор.

Антон Луков