Пейзажът в държавата от петък насам по много признаци наподобява края на 1996-а.

Налице е бърза ескалация на вътрешните проблеми на управляващите. Най-вече - как да се консумира властта. Преди 7 години по време на среднощни пленуми и безумни заседания на МС размахваха саби различни крила и крилца: хардлайнери-екстремисти, лиловисти срещу лукановисти, съглашатели срещу реформатори. Сега през ден в НДСВ напират различни "инициативи": отцепници, "панайотки" срещу "инакомислещи", юридически кръг, таен кръг около Врана, формирования със звучни абревиатури като НИЕ и КОЧ. Има и разлика: навремето БСП беше нормално структурирана партия с кадрова приемственост. Сега НДСВ е като циганска торба, в която има всичко: индивицуалисти, лобисти, бивши сини, бивши червени, група лелки в климактериална възраст, които ни се водят, ни се карат, невръстни красавици, млади кариеристи и стари неудачници. Който иска, може да бръкне в торбата и да намери това, което му е необходимо - я за нова група, я за някое лоби.

Вторият признак, по който си приличат 96-а и 2003-а, е тежкият обществен потрес от внезапно тежко събитие от криминално-политически характер. На 2 октомври 1996 г. бе убит Луканов - не просто депутат и бивш премиер, а архитект на кръглата маса, която определи за десетина години политическия елит и законовите принципи в държавата. Човекът, който работеше с парите на Максуел, преди по-силен играч от него - Сорос - да го измести завинаги от сцената. В петък вечерта беше убит Илия Павлов - неочаквано и без никакво логично обяснение. Не по-малко знакова за обществото фигура, която олицетворяваше всичко - от първите стъпки на прехода до някакъв що-годе класически образ на истинския капитализъм. Има и разлика - като че ли повече кръгове и сили тихо потриваха ръце след 2 октомври, докато сега само "Медиапул" и прилежащият й Костов бяха кратки и ясни със заглавието: "Символът на българската мафия". Но това е обяснимо - Иван постъпи с Илия както с всички други: получи от него каквото му трябваше и го изрита.

Третият признак е, че след клатенето на управляващите отвътре, атаките на останалите политически субекти се персонифицират винаги в една единствена фигура - вътрешния министър. Това е толкова банална схема, че чак е досадна - Виктор Михайлов го разклатиха заради "Белите брези", Богомил Бонев - защото знаеше много неща за Костов, Мими Йорданов - заради подслушванията. Любо Начев падна лесно, защото и без това се държеше трудно на краката си. Разликата е, че през 1996-а Николай Добрев беше замерян с камъни, а сега старият тарикат Петканов приема атаките като летен бриз.

И през 1996-а, и сега на близкия хоризонт са съществени преразпределения в стратегически и доходоносен отрасъл - енергетиката. Тогава предстоеше общото събрание на лукановото "Топенерджи", трябваше да се определи кой колко ще взима от транзита на газ през България, а руският премиер Черномирдин възненавидя Жан. Тази година предстои раздаването на газоснабдителната мрежа в България. Империята MG също проектира участието си в газифицирането на новите 6 икономически региона в България, но от другата страна е соросовата издънка "Глобална България". Сашо Дончев е "опекъл" работата на глобалистите в Бургаския регион и иска да затвори цялата "южна дъга".

Последният признак за прилика между двете години е най-същественият: кризите с геополитически характер. През 1996-а вниманието на САЩ на Балканите беше към Македония и към ескалиращия конфликт в тогавашната Югославия. През следващата година Европа вече беше решила да се намеси в събитията в Косово. Нито Вашингтон, нито старите европейски демокрации тогава можеха в дългосрочен план да разчитат на адекватна подкрепа в съседна България, ако Виденов беше останал на власт. Сега остават броени дни до войната в Ирак. Най-важният резултат, който се очаква покрай нея, са новите световни структури: каква ще е новата формула в Съвета за сигурност (или след като Буш наложи волята си за промени в световната говорилня ООН, или след като тя се саморазпадне поради невъзможност да вземе решение) и каква ще е новата организация НАТО (доминирана вече не от САЩ, а от старите европейски демокрации). И освен, че Буш ще си вземе иракския петрол, след войната ще има ново разпределение на глобалните интереси в арабския свят и нова ситуация в Близкия изток. Точно тези резултати ще определят и посоката на вятъра в България. След идната сряда, когато в ООН гласуват новата резолюция за Ирак, и след прогнозираната като бърза война клатенето на ситуацията у нас ще се избистри. Ако европейските сили имат интерес от друга формула в България, например на усмихнат авторитаризъм, ситуацията наистина ще заприлича на края на 96-а. Както казва на шега един опитен анализатор, тогава ще има битка в Народното събрание между парламентарните групи на ЦРУ, на СВР (Службата за външно разузнаване на Русия) и на BND (германската разведка).

В противен случай струпването на аналогии ще остане като банално повторение на изтъркан сценарий на местни сценаристи. Убийството на Илия Павлов ще се разкрие, когато се разкрие това на Луканов. Едва ли ще се узнае дали е заради газа, заради туризма или заради някаква битова или фирмена тайна. Ще се тиражират глупости с мистериозен оттенък, но по никакъв начин недоказуеми. Те започнаха с кретенщината МВР да твърди, че работи по 10 версии. Всяко нормално ченге знае, че ако има повече от две версии, просто никой не желае да събере фактите и да ги анализира. Сигурно ще се появят и невероятни истории за кокаин, например, или за любовни триъгълници. Най-вероятно, ако след 7 години има процес срещу някой малковъзможен убиец, може да излязат факти, както на делото "Луканов". Че някой е подхвърлил някакво оръжие 45 дни след убийството, но то не е истинското. Че някой някого е сритал в ареста, за да го убеди да поеме вината. И прочие. Всъщност и разследването по случая Луканов и на сегашното убийство, е в ръцете на вездесъщия Ботьо Ботев. Никой не е забравил как свършиха разследваните от него убийства на Цветан Цветанов, Васил Илиев, "приноса" му в "Белите брези" и т. н.

Има само два факта, върху които е интересно да се помисли. Как странно вниманието върху грандиозното събрание на тресящото се НДСВ (когато царят намекна, че е премиер заради компромис и когато с думите си за ред и подчинение бетонира Пламен Панайотов и юридическото крило) се пренесе върху неочакваното убийство на Илия Павлов. И как дни преди убийството у нас бе върнат един от финансовите архитекти на посткомунистическа България - Иван Миронов. Нищо лично - просто съвпадение. Малка част от истината за убийството на Луканов косвено пролича през следващите години. Сякаш Костов стана ползвател на ситуацията без Луканов и сякаш той беше готов за нея. На кого Николай Добрев се довери, за да "променят" България в съгласие с германския и американския посланик? И кой изрита Добрев, за да обяви, че ще управлява сам и задълго?

Мартин Кръстев
В-к “Монитор”, 10 март 2003 г.