Wikileaks създаде световен прецедент, чийто положитени и отрицателни ефекти тепърва ще бъдат осмисляни и анализирани. Нека помислим какво се случва когато тайните на световната дипломация биват разголени. Кой печели и кой губи?

Новият информационен пират
Ще започна с нещо просто. Wikileaks е по-същество проект, който може да бъде определен като информационен пират. Някой придобива по незаконен начин информация, която няма право да притежава и след това я разпространява. Както целият свят научи Wikileaks получава от някого, секретна вътрешна документация, в последния случай собственост на Държавния департамент на САЩ и я прави публична.

Информационният пират се позовава на защитата на обществения интерес и изобщо на концепцията за всички права инспирирани от 1-а попраква в конституцията на САЩ, която защитава свободата на религиозните убеждения, на словото и на пресата (медиите). Разбира се подобни конституционни практики има и в много други държави по света.

Wikileaks обаче не е медия. Там не работят журналисти. Кражбата на информация или незаконното публикуване на класифицирана или частна информация в един уеб сайт, който няма стабилно присъствие и традиции в нито една страна по света, не е журналистика. Това е обратното на журналистиката! Големият въпрос разбира се е ясен!

Защитава ли обществения интерес Wikileaks?
Организацията вероятно би могла да аргументира сравнително добре “изтичането” и разпространението на класифицирана информация през уеб сайта й към медиите по отношение на войните в Ирак и Афганистан. Защо?

Първо никой не обича войните, дори и тези които ги водят. Второ дори по време на война, хората имат права! Затова когато военните използват огромния дисбаланс в гражданско-военните отношения (който е естествен по време на военни конфликти), за да погазват човешките права всеки, който ги разобличава е не просто симпатичен, но и полезен за демокрацията и за правовия ред. Тоест отговорът на въпроса “Полезно ли бе изтичането на класифицирана информация през Wikileaks за войните в Ирак и Афганистан?” е по-скоро “Да”!

Правото на защитена кореспонденция срещу обществения интерес!
Далеч по-различна е ситуацията с последното разкриване на вътрешна кореспонденция между дипломатическите служби на САЩ и Държавния департамент. Какво си говорят дипломатите на една държава във вътрешната си кореспонденция е въпрос на националната сигурност за въпросната държава. Правото на затворена кореспонденция на една институция каквато е всяко министерство на външните работи (в случая Държавния департамент) се дефинира през националния интерес на съответната страна. Но това е само едно от нещата, които правят скандално публикуването на открадната вътрешна информация.

По-важно е, че всеки “обществен интерес”, който нарушава правото на отделния човек или на легитимен субект да води защитена, частна кореспонденция не може и не трябва да бъде подкрепян! Към този тип обществен интерес трябва да сме особено чувствителни ние хората от Източна Европа, най-малкото защото част от нас са “загубили” част от живота си в система, в която “общественият интерес” бе изведен като кастов в конституциите на страните ни.

Международно злорадство
Шищото се злорадството и подкрепата за Wikileaks във връзка със, според мен, напълно незаконното и неправилно оповестяване на дипломатическа кореспонденция е неадекватна. Тя е поредния подов на глупав, лошо дефиниран и сбъркан антиамериканизъм. Не е нужно да харесваме Америка. Добре обаче нещата, заради които не я харесваме да бъдат поставени на рационална плоскост. Защото днес това се случва с дипломатическата кореспонденция на САЩ, налага се като прецедент и утре може да се превърне в практика, която да засегне всяка страна по света.

Публикуването на чужда, частна по характер, а в случая дипломатическа кореспонденция не е въпрос, който се отнася до демокрацията, човешките права или друга висша политическа ценност, която налага нарушаването на редица закони. Напротив, по-скоро е криминален акт.

Какво следва от “изтичанията” на Wikileaks?
Нормално е в САЩ и особено в държавния департамент да са изнервени от “изтичането” на информация. Нормално е и други страни като Израел, Китай, Великобритания и т.н. също да са разстроени от станалото. Тези от тях, които имат устойчиви демокрации, свободни медии и в които има баланс на властите, и силни общества ще си извлекат поука от издънката на Wikileaks и вероятно ще използват трудната ситуация и изтичането на информация, за да подобрят отношенията си където е възможно.

Националните държави и отделните обществата вече трябва да са наясно, че международната сигурност и глобалната стабилност могат по всяко време да бъдат застрашени от частни интереси и че е необходимо постигането на трайна и ефективна съвместимост между това, което наричаме национални интереси и реално функциониращото глобално общество, което в редица аспекти има напълно наднационален характер.

Дали Wikileaks защитава някакви силни частни интереси или е просто конкретен частен интерес свързан с възможността на основателя си или група хора да спечелят пари от публикуване на класифицирана информация, това не знам. Знам, само, че е лошо за сериозна страна като Франция, член на Съвета за сигурност на ООН, да става убежище на Wikileaks.
Димитър Аврамов /avramov.com