Ако историята е често обречена да се повтаря като фарс, то човек тогава би се запитал, като какво им е писано да се повтарят на фарсовете. “Приятелският” огън между президенти и премиери, произлизащи от една и съща политическа среда, не е нещо ново за България. Всеки си спомня “Боянските ливади” и кризата между Желев и Ф. Димитров, както и фразата “Иване, кажи си” и кавгите между П. Стоянов и Костов.

За разлика от предшествениците си, президентът Първанов не избра за сцена на своята акция срещу премиера Станишев нито китна полянка, нито партиен форум. Избра формата на интервю, избра страниците на в. “Труд” и добре отработените въпроси на винаги услужливата Валерия Велева. Избра всичко това и доказа за пореден път, че няма съвест. Което никак не е учудващо за бивш доброволен спомоществувател на комунистическата Държавна сигурност.

Президентът Първанов няма съвест не защото критикува правителството и лично премиера Станишев. И кабинетът, и министър-председателят си имат толкова трески за дялане, че ако тези трески наистина бъдат издялани, сградата на Министерския съвет ще заприлича на дъскорезница.

Гоце е безочлив, защото се опитва да заеме позицията на човек – чист като момина сълза. На политик, който не носи абсолютно никаква отговорност за безобразията на които сме свидетели. На държавник, който успява да постави интересите на Отечеството над личните си амбиции. На морален коректив, който винаги се е намесвал по най-удачния начин и в най-правилния момент, но – уви! – не винаги е бил чуван, мъдрите му слова не всякога са били разбирани, а ценните му напътствия рядко са били изпълнявани.

Гоце обаче не е нито едно от нещата, които иска да повярваме, че е.

Президентът не е нито първият, прозрял несъвършенствата на политическия процес и избирателната система в България, нито пък онзи, който е успял да предложи най-удачните ходове, за да бъдат премахнати или поне ограничени последствията от тях. Той самият е несъвършен продукт на тези несъвършенства, политически въжеиграч, който нееднократно се е възползвал от тях, при това съвсем целенасочено. И, за съжаление, безскрупулен безсрамник, който нададе призиви за промяна едва в момента, в който прозря, че би могъл да извлече лична изгода от ситуацията.

Първо призовах за “съществени промени” на политическия модел, споделя Първанов в интервюто си, а сега изострям формулировката и използвам “радикални промени”.

По всичко личи, че определенията като “драстични”, “революционни”, “фундаментални” и т.н., засега са оставени в резерв.

След това държавният глава изтъква и бащинското си безпокойство, че едни продължителни консултации между парламентарните и извънпарламентарните политически сили биха могли да доведат по-скоро до утвърждаване на статуквото, а не до така нужните промени. А “доказаните експерти, управленци, хората от науката, от бизнеса”, нямало да получат своя заслужен шанс.

Опаааа… Ето го и разковничето. Ето я и целта. Да яхнем нарастващото недоверие на българите към партиите, за да ударим по този начин по самите партии, а ние пък да цъфнем на бял кон като обединители и спасители. Начело на старателно подбраната си дружинка (тук, щом иде реч за Гоце, е нужно уточнението, че не става непременно въпрос за ловна дружинка) от “доказани” експерти, хора на науката и от бизнеса.

Истината е, че Гоце не е в състояние да разпознае един наистина доказан експерт, дори и да се спъне в него. Още по-малко склонен би бил да се съобразява с експертизите му. Надява се да използва неколцина по-атрактивни и “медийни” хора на науката, които са се поласкали от вниманието му и са склонни да му се отплащат, за да придаде малко принадена стойност на проектотворението си. А хората от бизнеса, които са готови да го спонсорират, както е известно, напоследък ги гърмят по улиците при най-съмнителни обстоятелства.

Истината е, че практически всеки политически модел и почти всяка избирателна система биха могли да функционират съвсем успешно в България и никакви съществени, радикални, драстични или фундаментални промени не са чак толкова необходими нито в моделите, нито в системите.

Липсата или наличието на съвест и морал в обществото и излъчения от него елит – това са феномените, които могат да направят една и съща система, един и същи модел, успешно действащи, недействащи или действащи по най-деструктивен начин, какъвто е нашият случай.

Именно Гоце Първанов бе един от онези, които ентусиазирано и упорито, при това със сериозен успех, развращаваха българското общество в продължение на години, за да го доведат до днешната морална криза. И именно Гоце Първанов очевидно много иска да продължи да го развращава и след приключването на последния си президентски мандат. По тази причина – и за да получи този шанс – сега неистово и алчно “трупа точки” чрез абсолютно безсъдържателни и трагично популистки изявления. Казва това, което е сигурен, че хората иска да чуят, показва онова, което е убеден, че те искат да видят и внушава безпардонно всичко, което би му било от полза.

Идеята обаче, че ако политиците са мушмуроци, трябва да бъде сменен политическият модел, че ако изборите са нечестни и купени, това изведнъж ще се промени със смяна на избирателната система и че ако партиите са сковани от една порочна рутинност, всичко ще се оправи, щом един бивш агент на ДС им размаха пръст за сеир на населението, е идиотска идея.

Идиотска като шикалкавенето и гърчовете на Първанов около собственото му досие. Идиотска като онзи беззаветен хъс, с който той лично формира коалицията, излъчила правителството, което сега пак той критикува, все едно че е ни лук ял, ни лук мирисал. Идиотска като психосоматичната кондиция на държавния ни глава в деня, когато ръката му – все пак – не изсъхна, а смогна да разпише документите, по силата на които лицето Никола Филчев стана дипломат. Идиотска и като начина, по който Гоце очевидно подкокоросва смехотворните си апостоли като Гранитски, да брътвят периодично, че нямало нищо лошо в стореното от Путин с Русия и че путинизацията всъщност била един съвсем позитивен процес, от който трябва прилежно да почерпим опит.

Идиотска и като хрумването му, споделено в неговото историческо интервю, че си струвало тези дни да свика Консултативния съвет по национална сигурност за… равносметка. Равносметка, дали са били основателни подозренията във връзка с проекта “Южен поток”, за АЕЦ “Белене” и за петролопровода “Бургас-Александруполис”.

Гоце Първанов, по всичко личи, се нуждае от дълга почивка на тихо място, без остри и ръбести предмети около него. Кой от изброените от него проекти е вече осъществен, питам се, че да е дошло време да му се прави равносметка?!? И то от Консултативния съвет по национална сигурност.

“Южен поток” е в ембрионална фаза и тепърва може да се наложи да бъде променян, ако Украйна създаде трудности с използването на принадлежащите й територии в Черно море. За АЕЦ “Белене” пък е ясно, че проектът, така възторжено приет и от Първанов, и от разлюбеното вече от него правителство, вече мутира до неузнаваемост. Ще струва повече. Токът от централата също ще струва повече. Зоната май не е между най-безопасните от сеизмична гледна точка. Рисковете около петролопровода пък, чиято уста ще зине край Бургас, също бяха нееднократно посочвани. Равносметката там ще трябва да бъде направена след първия неизбежен разлив, причинен от братските руски танкери.

Не свика юначето Консултативния съвет тогава, когато МВР се разтърсваше от титанични скандали. Не го свиква сега, когато стана ясно, че до момента онези, дето са ни послушвали, са ни подслушвали без да имат необходимия за това лиценз. Не, не и не! Ослушваше се като селски хитрец (тук не искам да обидя селяните, а да представя един конкретен архетип), когато от опозицията му напомняха, че е конституционно задължен да свиква Консултативния съвет редовно, през определени периоди от време. А сега изведнъж рече да го стори по най-неубедителния повод, който човек би могъл да си представи.

И реши да размахва пръст към скорошните си съпартийци. Не било редно, обидно било някак си, че някои от тях го смятали вече за политически пенсионер. НЯКОЙ ДЪРПАЛ ДЯВОЛА ЗА ОПАШКАТА (!!!) с тези изявления, по думите на самия Гоце.

Че има смисъл агентите и сътрудниците на комунистическите репресивни органи да бъдат сравнявани с Нечестивия – има. Че е похвално, когато някой техен представител узрее дори да се самосравнява с Лукавия – похвално е. Че е ясно, че Гоце не е узрял за това, а го е направил по случайност – това също е ясно.

Но какво всъщност прави Гоце? Заплашва ли? Предупреждава ли? Кого? Защо? С какво? Обявил бил, че на “Позитано” нямало да се върне и щял да удържи на думата си. Да не го тикали зорлем да става политически партньор с Бойко Борисов, чете се между редовете му. Партньор като какъв, щом няма да се връща в БСП? Като лидер или кукловод на поредната нова партия ли? Барабар с титана на мисълта Гранитски и бизнесмените-спонсори, които все още не са отстреляни или пък вече са излезли от комата?

Георги Първанов-Гоце наистина се самозабравя. Забравя пълномощията си и отредената му от Конституцията функция. Забравя провалите си и своите резили. Забравя бащинството си, що се отнася до управляващата коалиция (ако приемем, че Гоце е бащата, а БСП – майката, ще спрем да се питаме какво всъщност се опитва той сега да направи с БСП… не че е незаслужено, ама баш Първанов ли?!?). И много му се иска ние да забравим биографията му и изведнъж да започнем да си спомняме, сякаш попаднали в паралелна реалност, някакви съвсем други неща.

Това, разбира се, трудно ще се случи. А и да се случи донякъде, ще бъде от ден до пладне. Затова, нека Първанов спре да се пъне и да се поучи от Филип Димитров и Петър Стоянов. Винаги има вариант да се оттеглиш повече или по-малко навреме, с повече или по-малко достойнство.
Жоро Георгиев