На 15 ноември в 20,30 вечерта се самоуби ръководителят на отдел „Архив" в Националната разузнавателна служба Божидар Дойчев. Половин час по-късно началникът на службата ген. Кирчо Киров информир главния прокурор за печалното събитие. Киров обаче демонстративтно пренебрегва главния секретар на министерството на вътрешните работи и главен комисар Илия Илиев, както и директора на Националната полиция главен комисар Валентин Петров. За българските медии да не говорим - на тях информация не им се дава две денонощия. Колегите им от базирания в Лондон сайт KAFENE.NET са доста по-облагодетелствани - неназован представител на европейската комисия им съобщава новината и те НЕЗАБАВНО я публикуват. Сайтът се прави от бивши журналисти от Би Би Си, пословични с щателните проверки на източниците на информация, особено от такъв характер. Щом публикуват новината светкавично, очевидно са сигурни в нея. Българските им колеги два дни я проверяват, защото никой нищо официално не им казва.

Помислете – в „кафенето” на 2000 км от София знаят за самоубийството на Дойчев, на метри от местопроизшествието, в „бръснарницата”, както преди повече от десет години тогавашният президент Желю Желев нарече българските медии, и не подозират за него. Главният прокурор е информиран незабавно, главните полицаи – денонощие по-късно. Какво става в тази страна?

Може би каквото отдавна трябваше да стане – колегите от братските западни служби скърцнаха със зъби на българските си колеги. Повече компромиси с Бригадири няма да има. С влизането в Европа и българските специални служби ще загубят своя „суверенитет”. И може би кадесарите, поставени от Симеон и Станишев начело, най-после ще бъдат завинаги изгонени от тях.

За който още не е разбрал – главният прокурор е човек на американците, главните полицаи – на руснаците. И даже хора на руснаците, какъвто несъмнено е ген. Киров (с 15-годишен стаж в Първо главно управление на ДС, изкарал две специализирани школи в КГБ, чиито брат Володя Киров беше член на Висшия съвет на БСП, а синът му Ивайло – заместник-председател на софийската организация на социалистическата младеж), докладват първо на американците. А тъй като и повечето български медии са (про)руски, истината излиза през чуждестранни, които не са под московски контрол. В случая „кафеджиите” са хора на англичаните, което значи - на MI-6. Още от времето на Студената война агентите на Нейно Величество добре познават Първо главно и неговите видни офицери. В края на краищата Първо главно бе българският еквивалент на ЦРУ и MI-6 …

За разлика от доста „колеги” като Алберт не ги разбирам много тези работи. Сценарият ми може и да е погрешен. Но „самоубийството” отпреди 5 дни поразително прилича на друго отпреди 14 години – на генерал Стоян Савов, заместник-министър на вътрешните работи, отговарящ за Държавна сигурност, който издаде незаконната заповед досието на Георги Марков да бъде изгорено. Преди началото на процеса срущу него Савов беше самоубит на зелена поляна до партизански гроб, за да не даде информация за изчезналите девет тома с досието на „Скитник”, които можеха да разкирят истината за убийството му. Малко по-късно генерал Владимир Тодоров, бивш заместник-директор на Първо главно, бе символично осъден на месеци затвор за същото престъпление. Сега самоубиват Дойчев в кабинета му (обидно прозаично!), за да не предаде архивите на Първо главно управление на ДС на независима комисия, създадена от парламента. Шанс действащият шеф на разузнаването да бъде осъден няма. Силно се надявам поне да бъде уволнен. И си мисля, че е много по-вероятно смъртта на Дойчев да е скрила от чужди очи информация за Георги Марков-Скитник, отколкото за Георги Първанов – Гоце.

Тридесет години след убийството на Марков в Лондон през 1978, извършено в чест на 67-ия рожден ден на комунистичесикя диктатор Тодор Живков, на всички въпроси за Марков българските официални власти все още отговарят, че не знаят нищо. Ужасно е, че българската държава никога не призна вината си за това престъпление. Още по-ужасно е, че българските власти твърдят, че нямат повече доказателства в архивите от предадените на западните служби в началото на 90-те, най-вече под натиска на „първаците”, чиито виден представител е ген.Кирчо Киров. В началото на тази година главният следовател по делото „Марков” нагло заявил на мой приятел, английски журналист, който снимаше документален филм за убийството на Марков за 5 канал на Би Би Си, че „едва 80% от доказателствата сочат, че Марков бил ликвидиран от агент на ДС”. Добавил, че без стопроцентови доказателства следствието не може да продължи. И то не продължава.

А какво да кажем за опита за убийство на папа Йоан Павел ІІ и ролята на Държавна сигурност в атентата, следствие за което никога не е започвало! С помощта на контролираната от нея турска мафия ДС е осигурила на Агджа фалшивия паспорт на името на Фарук Озгун, обещала е да му плати или дори му е платила три милиона марки за убийството, а Сергей Антонов е трябвало да изведе убиеца от площад „Св. Петър” с наето „Алфа Ромео”. Когато това лято с 25 годишно закъснение издадох книгата на Клеър Стърлинг „Времето на убийците”, се убедих, че в България все още е табу дори да се говори за тези неща!

Архивите на тайните служби са като чувал с брашно. Колкото и да го тръскаш, винаги ще пада по нещо. Това е причината, поради която първаците и подчинените им политици не желаят досиетата да бъдат отворени - има огромна опасност на бял свят да излязат много неудобни истини. Преди 4 месеца дори президентът Георги Първанов призна, че е бил агент с кодово име Гоце. Няколко години по-рано в резултат на повърхностно и кратко разследване се оказа, че двама министър-председатели, сто двадесет и един министри, и сто двадесет и девет депутати са били агенти на службите. Това достатъчно ли е? Седемнадесет години след края на комунизма, според най-консервативни оценки в България живеят около седемдесет хиляди бивши доносници на Държавна сигурност. Ако разкрият убийството на Марков, властите трябва да разкрият и другите престъпления. Бъде ли тази част от българската история осветена, много хора ще бъдат засегнати. А те не желаят това.

Въпросът е дали Западът ще го пожелае. Разследването на „самоубийството” на Божидар Дойчев до голяма степен ще даде отговор на този въпрос.

Калин Манолов