След инцидента в Самоков, където бе убит младеж от цигански произход, на някои цигански лидери би трябвало да им светне, че стигне ли се до насилие, жертви дават и двете страни. Не само българите.

Тоест номерът с тоягите и озверелите мутри на безчинстващи цигански тълпи ще минава до време. Пак до време ще бъде и респектът от Европа.

После идва наистина страшното - озверели тълпи от безчинстващи българи.
Между другото, може би най-интересен пример за кървави междуособици имаме в родината на циганите… Индия. Събитията от юни 1984 г. край “Златния храм” в Амритсар (Индия, щата Пенджаб), когато е убит лидерът на сикхите Джарнаил Сингх Бхидранвал, последвалото убийството на министър-председателя на Индия Индира Ганди (31 октомври 1984 г.) и цялата поредица от кланета на сикхи и индийци ще разтърсят целия свят.

В крайна сметка сикхите не постигат нищо!
Обаче черната статистика е изцяло в тяхна вреда.
Независимо от факта, че сикхите са наследници на вековна бойна традиция, те дават хиляди и хиляди жертви. В същото време индийците, които са наследници на вековна пацифистка традиция, губят десетки пъти по малко жертви. Парадоксално но факт - иначе търпеливите и убедени в идеологията на НЕнасилието хиндуисти се изявяват като удивително безмилостни палачи.
Просто всяко търпение си има предел.

В същия ден, в който Индира Ганди е покосена от своите телохранители (сикхи), гневът на мнозинството хиндуисти се стоварва като божие наказание върху хиляди невинни сикхи от малцинството. Клането е било отвратително. Мъже, жени и деца са били бесени, изгаряни живи, смазвани от бой само защото са сикхи. Буквално за минути в многомилионната столица на Индия са изгорени всички магазини и автомобили, собственост на сикхи.

И никой нищо не е успял да направи. Нито армия, нито полиция, нито съд, нито прокуратура, нито Европейска общност. Между другото в самата Индия властимеющите са били потресени не толкова от бруталната жестокост на сънародниците си, колкото от… собственото си безсилие.

Добре би било т. нар. дон на българските цигани Дон Цеци (и дърпащите конците зад него) да се позаинтересува какви са последиците от играта с огъня в “Майка Индия”, както я наричат самите цигани.
Индира Ганди го е казала блестящо: „Историята е най-добрият учител, който има най-лошите ученици.“

Целта на този материал не е да се ровим в историята.
По–важни са изводите.
Стига, разбира се, да има кой да ги разбере.
Наистина страшен е не гневът на малцинството – много по-страшен е гневът на мнозинството!
Антон Луков