През последните години в обществения фокус почти ежедневно попада темата за тероризма. Тероризмът реално се превърна в начин на водене на война. Война на идеологическа, икономическа и религиозна основа. При воденето на тази война за постигане на целите бяха разрушени всякакви морални ценности, разширен бе обхвата, формите, методите на водене на действията. Светът се озова с нови реалности, без правила, без ясно изразена логика при планирането и реализирането на терористичните атаки и антитерористичните мерки. Реално сред жертвите на терористичните атаки основно попадат мирни, невъоръжени хора, повечето от които са без пряка или опосредствена връзка с терористични организации, без всякаква връзка с антитерористичните формирования.

На различни политически и професионални форуми се дават рецепти, набелязват се мерки за борба с тероризма. Призваните да се справят с проблема държавни институции в България постоянно ни заливат със съобщения, от които на редовия български гражданин да му стане ясно, че държавата „работи по проблема”. Част от помпозните съобщения за „успехи в борбата с тероризма” имат ролята на успокоително в стил „спете спокойно деца”.

Наскоро българският министър на вътрешните работи Румен Петков изстреля сензационното успокоително съобщение: „Атентат срещу самолет излитащ от България към световна столица е предотвратен от българските служби. Задържана е чужда гражданка.” Високопоставени ръководители от МВР услужливо избълваха съобщения, интервюта и тем подобни, където поединично и вкупом възпяха героизма на българските специални служби, предотвратили атентата.

„В края на август в Национална служба "Сигурност" е бил получен сигнал за подготвян терористичен акт срещу самолет, който е трябвало да излети от летище на територията на страната. В подадения сигнал не са били уточнени нито летището, нито авиокомпанията на самолета. Веднага в МВР е бил сформиран щаб за координиране на работата на НСС, ГД “Гранична полиция”, ГДБОП и жандармерията под прякото ръководство на главния секретар на министерството Илия Илиев.”

Всички останахме с твърдото убеждение, че българския разузнавач от романите Емил Боев се е превъплатил в ролята на редови антитерорист. Учителките по математика съставиха нова словесна логическа задача „От летище Х ще излети самолет Y, собственост на авиокомпания Z. Самолетът ще лети към световна столица V. На борда на самолета Y ше бъде извършен терористичен акт. Кой е терориста и какъв терористичен акт ще бъде извършен?” Препотиха се будните ученици, техните майки, татковци, баби, дядовци и роднини до девето коляно. Само МВР – началниците успяха да решат задачата и пресцентъра на вътрешното министерство извести целокупния български народ и представителите на чуждите специални служби в България за правилния отговор на гатанката. Всички замряха и онемяха от „правилния ответ”.

„Два дни по-късно е била задържана с полицейска мярка за 24 часа руска гражданка, която се е опитала да внесе в самолета на “Сибир еър”, излитащ от летище Варна, боеприпаси, скрити в личния й багаж. След изтичане на мярката и разпит тя е била освободена и е отпътувала за родината си.”

До тук добре с решаването на задачата. Всъщност едва ли някои знае отговора на загадката. „Спецовете” в борбата с тероризма малко се пообъркаха в различните хвалби за решаване на терористичния казус.

Нова ТВ - “Календар” - 19.15 ч.
„Службите на МВР са предотвратили опит да бъде отвлечен самолет излитащ от летище Варна
Службите на МВР са предотвратили опит да бъде отвлечен самолет излитащ от летище Варна. Инцидентът е станал в края на август. Задържана е чужда гражданка с особено опасни патрони в багажа. Случаят намери отзвук и в международните информационни агенции. На 29 август НСС подава оперативен сигнал за подготвян атентат срещу самолет, който е трябвало да излети от наше летище. В информацията обаче не били уточнени нито летището, нито авиокомпанията, срещу чиито самолет се готви терористичния акт. Спецслужбите ни незабавно сформирали щаб, както и план за действие. На 31 август спецекипът влязъл в действие, атакувал самолет с дестинация Варна-Москва.
“При проверка на пътниците и техния багаж бяха открити въпросните боеприпаси във въпросната гражданка. Всички бяха свалени от самолета. Багажите им отново проверени. Самият самолет беше проверен за наличието на оръжия, взривни вещества от екипи на ДОТИ и след като не бяха констатирани и намерени, отново пътниците бяха пропуснати да пропътуват, но голям по обем работа беше извършена.”
У багажа на чуждата гражданка били открити боеприпаси за пистолет ПСМ, но не и оръжие, с което те да бъдат ползвани.
“Това са боеприпаси, които са с дебалансирани качества и когато попадне в тялото на човек, срещайки първата преграда започва да се движи хаотично и нанася големи поражения. Така че това оръжие, което е много малко застъпено в широкия спектър от лица, които носят огнестрелно оръжие. Възможно е било и да ни пробват.”
Чужденката е била задържана за 24 часа, след което е била освободена и отпътувала за родината си. Според информации в електронни медии става въпрос за 58-годишна рускиня, която пътувала с малко дете. Полетът пък бил чартърен от Варна за Москва. Разследването по случая продължава. Спецслужбите ни работят с повишено внимание, заради все още активният туристически сезон и интензивния пътникопоток”.

Ами сега – накъде, патрони има, пистолет няма. Дорога ведьот в тупик. При това патроните са в багажа на възрастна рускиня, която пътува с 4 – годишното си внуче и според нейните обяснения изобщо няма представа какво правят „страшните” патрони в багажа й. Да се чуди човек и полицай как могат да се употребят патроните без наличието на пистолет в самолета. Някак не върви бабата с една ръка да удържа непослушното внуче, а с другата ръка, пълна с патрони, да извърши терористична атака и да отвлече самолета. Но за всяка ситуация нашите „спецове” от МВР си имат обяснение. Присетил се някой в мозъчния тръст на МВР–то за един предизборен виц от кандидат – кметската надпревара в една „европейска столица”. Пардон – леко отклонение за вица и паралел със съвремието. Избрали единия кандидат за кмет. Минали година – две от щастливото и безаварийно медийно управление на града. Да ама бездомните кучета за нещастие се увеличавали, разкъсвали балираните отпадъци и хапели беззащитните столичани. Престрашил се един „европейски столичанин” и запитал кмета – исполин какво става с проблема с бездомните кучета. Умислил се кметът и мъдро разяснил „Ами ние ги хващаме, ама съдът ги пуска”.

Правейки смел паралел с вица антитерористичните спецове рекнаха, а във вестник „Дума” списаха:

„В личния багаж на задържаната били открити боеприпаси за пистолет "ПСМ". Пред властите тя е заявила, че била на почивка на Златни пясъци заедно с внука си. След изтичане на мярката разпит тя е била освободена и е отпътувала за родината си. В момента в МВР е назначена експертиза.” /в. Дума - стр. 4/

В същия стил може да бъде написан и епилога на сказката за бабата и внучето – терористи. За жалост проблемите с тероризма се прекалено тежки и сериозни, за да допуснем отговорните институции да имат такъв елементарен подход при решаването им. Тиражираният от МВР „малък сюжет от борбата с тероризма” няма качества дори на евтин холивудски екшън. Оставяме без коментар въпроса как така не бе реализирана наказателна отговорност по отношение на бабата – терористка. Проблем, по който и „спецовете” вероятно нямат разумно обяснение.

Преди години по проблемите на тероризма генералния секретар на ООН – Кофи Анан каза: “.... всички нации по света трябва да бъдат обединени в своята солидарност с жертвите на тероризъм и в своята решимост да предприемат действия, както срещу самите терористи, така и срещу онези, които им предоставят каквато и да е закрила, помощ или подкрепа”.

В действителност Кофи Анан говори за решимост и действия. Странно защо нашите антитерористи възприемат и афишират подобни псевдодействия за реално свършена работа. Могат ли тези специалисти да гарантират, че в Република България са предприети всички действия от организационен и оперативен характер за сигурността на българските граждани? Извън „шегаджийското” задържане на баба и внуче – терористи следва да припомним с необходимата острота проблемите, свързани с тероризма в нашето съвремие.

Лариса Руменова