Люлката на европейските революции -Франция, този път се люлее здраво. Бунтовниците са с тъмна кожа и по историята на техните семейства може да се прочете колониалната история на Франция. Живеят в непрестижни квартали, имат зле платена работа и ниска квалификация. Искрата, пламнала преди 11 дни от едно парижко предградие, вече пали коли и предизвиква безредици освен във франция и в съседна Белгия. Стигна и до Германия, където живеят големи групи мюсюлмани. Бившият председател на ЕК Романо Проди предупреди, че т. нар. улична интифада може да се разпростре в цяла Европа.

Картината на екрана е почти абсурдна: най-изящната, най-истинската столица на Европа е в пламъци, всяка нощ изгарят по 1000 (!) автомобила, а всяка сутрин се оказва, че е пламнал още един град! фактът е потресаващ - във Франция бушува гражданска война...

Абсурдните измерения
Този факт има поне три абсурдни измерения: Франция е една от най-големите и най-силните държави в света; франция е неуморното сърце на Европейския съюз, неговият двигател; франция е една от най-стабилните демокрации и елитни цивилизации, френски граждани (каквито са тъмнокожите бунтари) палят френски полицейски управления...

Официален Матиньон тепърва ще анализира какво се случи и защо. Ясно е, че типичните политически версии за „организирана" и .дирижирана атака срещу демокрацията" са несериозни и признак за безпомощност.
Истината навярно трябва да се търси в други четири големи проблема - до един те всички съществуват и в нашето Отечество.

Кой се бунтува в Париж и вече навсякъде из франция - млади тъмнокожи френски граждани, които са второ, дори трето поколение „французи", но в действителност си остават „чисти" мароканци, алжирци и т. н. През 1998 г. франция завърши в приятелски мач наравно с Мароко. По улиците на „по-различните" квартали излязоха десетки хиляди „французи", които в неистова радост пееха песни за мароканското унижение на франция. Два месеца по-късно, когато цяла франция празнуваше световната титла, същите тези младежи не бяха по улиците... Тогава стана болезнено ясно: Франция (а това важи и за всички подобни страни) изобщо не е успяла да интегрира своите „малцинства". Те нямат достъп до хубави работни места, живеят изолирано и по свой си начин, културата им е очевидно несъвместима с европейската, светоусещането им - също. Но не е ли така и в България?

Кой какво даде на малцинствата си
Същевременно като модерна демокрация франция е дала на тези „малцинства" (кавичките са наложителни, тъй като дали една група е малцинство се определя по сложни критерии и специален ред) изключително много права. Създадено им е трайно усещане за гарантирани права, без и за миг да станат част от отговорностите в същото общество. По-различно ли е у нас?

Макар да е една от най-образоващите държави в света, франция допусна те да останат лошо образовани. Дори заради това, че не им посочи пряка връзка между образованието и последващия социален успех. Сравнението с нас е тягостно...
Най-сетне от поне две десетилетия франция- и почти цялата й политическа класа - си затваря очите за всичко това. Повечето френски политици се държаха самодоволно, надменно, откъснати от хората и неспособни нито да решат проблемите им, нито поне да ги приобщят към решаването. Гласуването на „най-ангажираните европейци" срещу европейската конституция през май го доказа за пореден път. Ала кое от изброеното не е вярно и за България?
Само „фашистът" Жан-Мари Льо Пен поставяше тези въпроси - но френското общество се изправи срещу него, защото „заплашвал демокрацията". Нашият аналог е повече от известен...
Така франция се изправи - внезапно и страшно изненадана! - пред отдавна зреещ и неизбежен проблем: неадекватната политика спрямо „малцинствата" - признати или фактически. Тази политика е низ от грешки: още от 60-те години Франция, както и цялата Европейска общност, има трайна и голяма нужда от работна ръка отвън. През 70-те и 80-те години франция и Европа се отвориха за огромна афро-арабска емиграция. В края на 80-те години стана ясно, че този тип хора не са най-подходящите - и спешно се пристъпи към привличане на работници от Източна Европа - този път чрез приемане на държавите им в ЕС, основната логика на което е именно в нуждата от работна ръка.

Тъмнокожите внуци с коктейли „Молотов"
Ала дошлите преди това останаха. И днес техните 20-годишни внуци с коктейли „Молотов" палят алармените светлини на настъпилата дълбока криза. Тя ще продължи много и ще струва скъпо. Освен другото, тя задълго ще смълчи Франция по големите световни теми. Може би ще обърка и кандидатпрези-дентската надпревара. Сетне ще утихне - поне за няколко години.
Изводите за нас могат да бъдат много тревожни. Ние също имаме едно малцинство - благозвучно наричано ромско - което също е социално изолирано, още по-безработно, още по-необразовано, още по-бедно (най-бедните французи живеят с поне 500 евро...), още по-неинтегрирано. И с още по-силното усещане на „малцинството" за гарантирани права и безнаказаност при пълно неучастие в обществените отговорности. Нашето „малцинство" е и по-престъпно от френското - всички знаем, че повечето цигани просто нямат друг поминък освен „прибирането"...

Колкото до политическото съсловие - за него всичко е ясно...
Затова за нас днес е от значение да гледаме по телевизията Клиши и Сен Дени, но много сериозно да мислим за Факултето, Филиповци и Столипиново. Миг ни дели от същите и по-страшни пожари... У нас бедно, неинтегрирано, че и недобре образовано е не само „малцинството", но и доста от мнозинството... И сблъскат ли се - може да стане наистина горещо!
Въпросът за другите „малцинства" в България е принципно различен...
Атанас Семов
в-к “Труд”, 8 ноември 2005г.