Българският президент Георги Първанов не си направи труда да присъства на военния парад по случаи годишнината на Българския военноморски флот. Вместо това главнокомандващият покани журналисти да им съобщи колко несправедлив е “Приятелския огън” по въпроса за папката “Гоце”. При това Първанов няма абсолютно никакво оправдание. Не бърза за никъде и за нищо, прекарвайки последните дни в слънчева Варна.

И по устав, и по конституция, конфузът е страхотен.
Главнокомандващият е длъжен да бъде със своята армия и в бой, и когато празнува. Най-малкото е длъжен да почете геройски загиналите за свободата на отечеството.
Вместо това Първанов се обяснява с журналистите, сякаш няма никакви други много по-важни задължения към институцията която представлява.

Освен всичко друго Първанов е и историк. Поне като такъв са го наели да обслужва Държавна сигурност (според официалната версия).
И би трябвало да знае, че историята е пълна с примери за това какво се случва, когато един главнокомандващ не е с армията си тогава, когато трябва. Ако щете българската държава се създава благодарение на една такава грешка. Всички си спомняме за онзи нещастен византийски император, който изостави армията си и отплава за Месемврия да лекува подаграта си в разгара на битката при Онгъла.

За някои цялата тази история с президентския конфуз във Варна може да се стори маловажна.

Тук обаче! Край Морето! Флотът винаги е бил институция.
И парадът по случай 128-та годишнина на военноморските сили изисква съответното уважение. Главнокомандващият е длъжен да уважава своите войници, матроси, сержанти и офицери.
В противен случай не е никакъв главнокомандващ.
Антон Луков