-Г-н Сотиров, на миналите избори за лидер на СДС вие стигнахте до последната отсечка – на балотаж с Мартин Димитров. Сега обмисляте ли да се кандидатирате?
-Винаги при такива случаи съм имал една и съща позиция – че за мен е коректно да се взимат решения за номинации и кандидатиране след като бъде насрочен избора. Реално Конференцията на 17-ти октомври ще насрочи избор.

-Това е ясно, но такива решения не се взимат в последния момент.
-За себе си искам да видя как ще протече самата Национална конференция и дали партията и Конференцията като неин върховен орган ще има волята да постави въпросите за политическата отговорност за всичко, което се случи през последната година. Една обективна оценка на случилото се на изборите, директно поставяне на въпроса за отговорността за това, че бяха погазени основни принципи на СДС, че беше подменен вотът на членовете на партията, грубото нарушение на Устава лично от председателя… Всичките тези неща искам да видя на самата Конференция, както и дали делегатите имат воля СДС да бъде съхранен като автентичен демократичен политически проект, или ще запазим инерцията на маргинализация в този конюнктурен проект Синя коалиция.

-Не се ли получава така, че битката за партията, за лидера да се води от СДС-София срещу лобито на Мартин Димитров?
-Не, не. Аз съм главен секретар на цялата партия и съм получил подкрепа и на последната кампания, и преди това, когато бях зам.-председател -от членове и делегати от цялата страна. Когато по-предишната отчетно- изборна конференция бях избран за заместник председател, три четвърти от гласовете за мен бяха от делетати от страната. Тази спекулация, позната още от тоталитарния период – разделянето и противопоставянето на София срещу страната, е част от начина да се рекрутират определени лица, които нямат други качества и визия за партията, освен да разчитат на такъв тип лобиране – чрез интриги и противопоставяне. На много места, в цяла България, хората от СДС имат аналогични позиции. Те бяха заявени в предишния дебат.
Реално потърпевши от този маниер на поведение на председателя на организацията са много от големите области в страната.Така че тук въпросът е принципен и засяга цялата партия, засяга и много други организации.

-Ако всички тези големи организации, сред които Пловдив, Варна, Търново не гласуват за лидера Мартин Димитров, реална ли е възможността той да не бъде следващият лидер на СДС?
-Не си заслужава да се води една кампания, за да се гласува срещу някой. Трябва да се гласува и СДС да има председател, чието основно качество е да бъде почтен към членовете на партията, да бъде убеден демократ и да няма мании и голямо “аз”. Егоцентризмът, това, че много от лидерите от един момент нататък се вживяха в ролята не месии и добиха чувството , че цялата партия им е задължена и трябва да им служи, че те са най-умните, ни доведе до тази трудни ситуация.
СДС не е лидерска партия, СДС е организация на интелигентни, свободни и демократично мислещи хора. За да продължим да бъдем такава партия, трябва председателят да бъде човек като всички тези хора, да уважава решенията и да не страда от мания за величие.
В СДС има достатъчно качествени хора, за да могат да бъдат председатели на партията и не трябва да се сакрализира личността и ролята на лидера. Към него има едно основно изискване – да бъде един нормален и коректен човек. Да спазва устава, да спазва правилата и да има лице да представлява партията. Да е човек с характер и с визия. Не през ден или седмица да сменя позициите си ситуационно и на различни места да говори различни неща. Което също ни се случва напоследък.

-Да, Мартин Димитров доста често го прави. Но дали наистина и самият Костов не е разочарован от фаворита си, и възможно ли е наистина да лобира за Найден Зеленогорски или Димо Гяуров за поста?
-Честно казано, такива интриги които се въртят не ме интересуват. Сериозният дебат в партията не е в посока кой и от коя група ще се кандидатира.

-Добре, играе ли Костов, в тази лидерска битка за СДС? Или ако се изразя по-меко – ще влияе ли в процесите за избор на председател на партията?
-Още предишния път, когато се кандидатирах за председател, моята кампания беше основно концентрирана в това СДС да се еманципира от външни влияния на бивши фигури в партията, които все още имат остатъчни влияния и механизми да влияят във взимането на решения.

-Но промяна няма, нещата очевидно пак са си същите.
-Моите опасения, които заявих тогава, се случиха. Въпреки, че дори когато излязох на втори тур с призив за подкрепа на г-н Мартин Димитров, /защото разчитах, че като един млад човек не е натоварен от стари рефлекси и няма други обременености/ и когато дадох личната си подкрепа за него публично, бях поставил принципно условие тази подкрепа да му даде силата да може да се еманципира точно от такива влияния и ангажименти.

-Но той не се еманципира?
-Да има куража и силата да постави въпроса за отговорността на хората, които разцепиха СДС и да търси един формат на обединение, който да минава през поемане на отговорности, а не за съхраняване на хора, които са отговорни за съсипването на десницата.

-В крайна сметка какво се получи – в последните месеци, когато Димитров започна да опитва да играе “соло”, да следва собствените си възгледи, раздразни пък Иван Костов.
-Нямам никакви илюзии за възможна еманципация, така че не знам кой откъде прави такива изводи. Точно това е големият проблем, че ние вървим към маргинализация. Все по-рядко се чува за СДС, от парламента непрекъснато сигналът е Синя коалиция. От доста време се явяваме във формати, в които името на СДС се чува все по-малко – Синя коалиция, Алианси за София, ОДС…

-Знаете ли, че днес бившият президент Желю Желев е заявил пред отбрана аудитория в Германия, че е нормално СДС да отмре.
-Е, сега всички хора, които на някакъв етап напуснаха СДС без да искам да квалифицирам начина, по който напуснаха, сигурно ще бъдат удовлетворени, ако СДС няма бъдеще, защото тях това ще бъде и едно алиби на гузната им съвест. Така че много хора от този порядък сигурно са мотивирани и ще изпитват едно удовлетворение СДС да няма бъдеще. Но аз лично съм убеден, че всяка криза е и една възможност за ново начало, още повече, че СДС не е в предизборна ситуация, тъй като в много от случаите сме премълчавали важни проблеми заради това, че предстоят избори и сме отлагали нещата. Сега СДС има уникалната възможност да проведе един съвсем откровен разговор. Да не се допусне нито вътре в партията, нито пред избирателите да бъдат замазани проблемите. Само откровеността може да ни даде възможност да изживеем този необходим политически катарзис, за да може партията да тръгне в една правилна посока. Защото потребност от един автентичен, модерен десен политически проект в България има. СДС има своите традиции, има много хора, които все още търсят СДС.

-Съжалявате ли, че подкрепихте Мартин Димитров със собствените си гласове на предишния избор? Оправда ли очакванията ви?
-Оправда моите опасения по-скоро. Въпросът не опира само до него. Изключително много хора в партията се чувстват разочаровани, защото той беше поел ангажименти пред много организации, пред много структури, беше поел ангажименти пред софийските организации, че в никакъв случай и на никаква цена няма да прави тази коалиция по начина, по който я направи. Много хора се чувстват основателно излъгани. И това ще бъде големият проблем и при едно негово кандидатиране, защото тук не става въпрос само за оценка дали някой харесва една или друга фигура, а за това, че голяма част от членовете на СДС се чувстват излъгани и предадени от сегашния председател.

-Добре, а каква е тази част от партията, която не се чувства излъгана, която подкрепя поведението и политиката на Мартин Димитров? Това привържениците на Иван Костов ли са?
-В една демократична организация би трябвало всички членове да се чувстват излъгани и да потърсят отговорност, когато Устава е погазен. Защото по-голямо престъпление от това да бъде нарушен основният документ на партията, и то от председателя, и то когато говорим за Съюз на ДЕМОКРАТИЧНИТЕ сили, няма. Демократичните принципи са нашето най-голямо достойнство. Ние не сме политическа сила, възникнала или създадена за един лидер. Нас във времето, при всички удари, които понесохме, ни съхрани нашият демократичен характер. И това е базата, основната ценност, че сме партия на свободните хора и убедените демократи, която ни дава перспектива да се развиваме и в бъдеще. Иначе ако този стил и този маниер на ръководене на партията се съхрани, СДС ще се изроди в поредната еднолична корпоративна партия, която ще се бори да рекрутира няколко души в бъдещ парламент. Въпреки, че си мисля, че ако се върви по досегашния път, това ще е последното ни участие в Българския парламент. А СДС има и потенциала и възможността да намери своето достойно място и в настоящето, и в бъдещето на България.

-Това съхраняване трябва да минава през бранене на идентичността на СДС, или проектът Синя коалиция също може да бъде достатъчно демократичен…
-Като бранене на идентичността, но не като субсидия и фирмена регистрация. Бранене на идентичността като принципи и ценности, което може да ни върне на политическия терен.

-Но като че ли в съзнанието на хората все повече се намества субектът Синя коалиция, и връзката СДС-ДСБ е приета като константна. Говорим пак за обединението на десницата, което така или иначе не се състоя.
-Една партия трябва да търси основно обединение с избирателите. Това е съюзът и обединението, което трябва да търсим. Нормалните, почтени дясномислещи хора, които искат България да има една модерна, демократична дясна партия с ясно заявени ценности и принципи. Това трябва да бъде нашият стремеж. Самоцелното правене на коалиции е вредно. Този дебат се състоя и преди изборите. Резултатите от тях потвърдиха – че самоцелното правене на коалиции първо е демонстрация на слабост, а след това води до много компромиси и накрая Синята коалиция доказа опасенията, които аз лично съм заявявал – че се прави доста конюнктурно, за да осигури депутатски места на съпредседателите си и на няколко души от тяхното обкръжение. Някои от тях между другото бяха директно назначени от съпредседателите на коалицията в листите противно на всякакви демократични процедури. И фактически по такъв начин направена тази коалиция, тя няма друга перспектива, освен да продължи да изпълнява тези функции – да съхранява няколко души, да пазят ръководните си позиции и да не поемат политическа отговорност за това, което се случи. Такъв проект няма перспектива. Той е лична перспектива на няколко души.

-Тоест СДС трябва сериозно да се ограничава като самостоятелна партия?
-За мен верният път е този. Ние и сега сме самостоятелна партия, но губиме самоличност. Не съм привърженик на това да се развалят коалиционни споразумения, но просто ние трябва да водим политика като самостоятелен политически субект и да търсим въз основа на нашите принципи, ценности, идеи и потенциал от личности, подкрепа от избирателите. Това може да ни върне силата . С това присъствие в парламента ние не можем да бъдем този незаобиколим фактор, за който някои хора претендираха, че ще бъдем. Нашата сила трябва да бъде в нашите ясни позиции, нашата визия и в почтените и можещи хора, които да ги отстояват. Но за това на предстоящите вътрешни избори трябва да има решителна промяна. И аз вярвам, че в СДС има волята и куража да я е постигнем.
Валерия Йонкова/vsekiden.com