- Г-н Ганев, каква е ролята на националния омбудсман?
- Този отговор може да бъде дълъг, но аз ще се опитам да го направя сравнително кратък и по-ясен. Непопулярен е самият термин омбудсман, но в един добър български превод това е граждански застъпник. Той се застъпва във всички случаи, когато са нарушени и застрашени правата на човека от страна на държавните и местните органи и на техните администрации. Омбудсманът упражнява и контрол върху администрациите, на които е възложено да осъществяват обществени услуги. Виждате колко е голям диапазонът на неговите възможности и колко е голяма свободата на гражданите да се отнасят към него. В обществените услуги се включват здравеопазването, образованието до най-битовите и насъщни проблеми за човека – електричество, водоснабдяване, топлофикация и т.н. Омбудсманът е независим орган. В България той се избира от Народното събрание, но не е орган на парламента. Свободата му на действия е много голяма, така че гражданите могат да се обръщат за абсолютно всичко към него. Омбудсманът има една малобройна, но много компетентна администрация, която изслушва търпеливо и чете внимателно. Дори когато човек в свое писмено искане е смесил доста обстоятелства, ние се опитваме да разграничим правата и недоволството, да отделим тревогата и едва тогава да се борим срещу администрацията в широкия смисъл на думата.

- Как и къде гражданите могат да подават своите жалби и сигнали?
- Пътищата на подаването на молби и на сигнали са неограничени. Омбудсманът в София се намира на ул. “Г.С. Раковски” 155. Има една постоянна приемна отворена, но сигнали могат са подават и по телефон, факс или електронна поща. Всяка жалба се регистрира. Има заявени срокове, до които институцията на омбудсмана трябва да направи проверка, да се произнесе и да даде препоръки. Този срок може да бъде удължен според сложността на случая. Омбудсманът има едно друго право, което е много важно, и ние го упражняваме изключително активно. Това е правото му да се самосезира, когато няколко жалби са повторяеми или пък една е флагрантна. Тогава говорим за голяма тревога, създадена сред обществеността. Ние предприемаме много масови проверки и стигаме до своите становища. Те се обявяват публично, както всичко, което правим. Адресираме предложения и препоръки, които съдържат и укори до съответните органи, а когато има данни за извършено престъпление, разбира се, занимаваме и прокуратурата. Важното е, че тези случаи, по които действаме, придобиват много голям обществен рефлекс. За пример мога да дам лошите топлофикационни услуги. Този въпрос особено за големите градове е много болезнен. Счетоводствата на топлофикациите злоупотребяват с правата си. Проверката показа, че те предявяват много високи претенции. Хората са недоволни, а така се пораждат конфликти. Така беше и с боклука в София. Темата продължава да бъде много болезнена. Омбудсманът трасира път въз основа на своите констатации и добре формулирани предложения. Той въвежда гражданите в залата на българското Народно събрание, защото идеите му се обсъждат там и в по-голямата си част се възприемат. Независимо от това каква е фазата на законодателния процес, даже един закон вече да е пред своето финално четене, залата се занимава с предложенията. Обяснявам това малко по-подробно, защото е ново за българската национална институция омбудсман.

- Какъв тип жалби постъпват най-често при вас?
- За малко повече от една година са записани 3600 жалби и броят им нараства с всеки изминал ден. Това до известна степен говори, че се увеличава доверието на институцията на омбудсмана, но говори и за нещо друго - за едно недоволство от работата на администрацията. Преобладават оплакванията за селскостопанските имоти и гори. Лошото земеразделяне и недоволството от възстановяването на признатите права. Освен това социални и здравословни проблеми. Всяка жалба се разглежда поотделно.
Важното е, че ние вече сме пълноправен член на Европейския съюз. От 1 януари българските граждани придобиват и второ гражданство – европейско. В ЕС има едни принцип, който непременно трябва да влезе в нашия живот – правото на човека да иска и да очаква добро управление, което означава и добро административно обслужване. То е част от живота на човека, което означава, че взискателнността към администрацията ще става по–голяма. В модерния европейски свят е въведен вече легален термин лоша администрация. Тя не се обяснява само с чиновник, които не спазва закона. Защото дори и да се старае да го спазва, той пак може да не зачете правата на човека. Всичко това може да бъде обобщено накратко. Омбудсманът като един обществен защитник на правата на човека има широка гама от възможности, въпросът е гражданите да осъзнаят това свое право, да се обърнат към омбудсмана и да не отиват към съд. Не възхвалявам нашата собствена практика, но процедурите ни са много по-малко формализирани. Всякакви действия са безплатни и гражданите могат да получат една ефикасна защита.