Българските медии отделят малко внимание на процедурата по избирането на нов генерален секретар на ЮНЕСКО, въпреки че на финала участва Ирина Бокова. Срещу посланика ни в Париж, който бе кандидатиран за ръководния пост в международната организация от предишното правителство на тройната коалиция, стои египетския министър на културата Фарук Хосни. Състезанието е повод за разсъждения в много посоки – и в цивилизационен план, и във външнополитически аспект, а ако щете – и като един признак, по който може да се съди и за особеностите на българската вътрешна политика. Какво е ЮНЕСКО? Това е организацията за образование, наука и култура към ООН. Всеки един от двамата кандидати за генерален секретар – ако успее – ще отбележи уникален момент в развитието на ЮНЕСКО. При победа на Бокова тя ще стане първият български представител, оглавил влиятелното хуманитарно направление на обединените нации. В случай, че повече гласове събере Хосни, или пък при равен вот жребият му даде предимство, за първи път арабският свят ще има свой генерален секретар. Времето за гадаене кой ще е победител е твърде малко. Резултатът ще стане известен до края на деня – 22 септември.

За да стигне дотук, Фарук Хосни трябваше да се покае заради свое антисемитско изказване, че би изгорил всички юдейски книги, които би открил в египетски библиотеки. Не знам колко убедително звучи отказ от толкова категоричен антисемитизъм, но очевидно е имало резултат, след като той е успял да стигне до последния кръг при вота и да получи равен брой гласове с Бокова. По-интересен е пътят на българската представителка. Когато тя бе номинирана за поста, на власт беше правителството на тройната коалиция с премиер Станишев. По същото време се извършваха и номинации за генерален секретар на НАТО.

За България това беше възможност да издигне официално кандидатурата на Соломон Паси, чиито шансове не бяха никак малки, ако се проведеше необходимата кампания и ако – естествено – зад него стоеше с логистика и всякаква подкрепа правителството в София. Въпреки че НДСВ бе коалиционен партньор на БСП и ДПС, жълтото движение получи отказ от страна и на премиера Станишев, и на външния министър Калфин да бъде издигана кандидатурата на Паси за НАТО. Аргументът – България нямала ресурс да отстоява едновременно две кандидатури за ръководители на две влиятелни международни организации.

Предпочетено бе подкрепа да се дава на Бокова за ЮНЕСКО, макар че издигане на Соломон Паси за генерален секретар на Алианса щеше да изглежда солидна стъпка и – не на последно място – щеше да помогне в решителна степен на НДСВ да направи кампания и за българските парламентарни избори. Не бива да се забравя, че на думи тройната коалиция бе поела ангажимент за спечелване на втори управленски мандат, което означаваше да се помогне и на жълтите да влязат в парламента. На практика стана точно обратното. Предпочитанието на Бокова пред Паси стана първия знак, че БСП и ДПС биха се радвали да видят НДСВ потопено.

Споменавам ДПС, защото ако те бяха изразили позиция в полза на Паси, изходът за неговата кандидатура можеше и да е различен. В България вече е на власт друго правителство на друга идейна основа. ГЕРБ, заедно с подкрепящите го малки десни партии и Атака напълно се разграничават от предишното управление. В парламента дори е създадена специална „комисия Станишев”, която се занимава с разследване на дейността на стария кабинет. Кандидатурата на Ирина Бокова обаче се радва на същата подкрепа, с каквато бе удостоена и при номинирането й от Станишев. Това се потвърждава и от изразената от заместник-външния министър Марин Райков позиция, че правителството на Борисов стои зад Бокова. В подобна приемственост нямаше да има нищо необичайно, ако не се натъквахме или на класически двоен стандарт на сегашното правителство в оценката за български кандидатури за международни постове, или на къса памет.

Когато Борисов аргументираше защо Меглена Кунева няма да бъде издигана за втори мандат като еврокомисар, част от мотивите бяха потърсени в нейната партийна обвързаност с НДСВ. Кунева не се отнасяла критично към управлението на тройната коалиция и не осъдила „купуването на гласове” и корупцията. В същото време – като стои зад Бокова, правителството на ГЕРБ не си ли спомня, че всъщност стои зад една от ярките емблеми не просто на „червено” управление, а на управлението на Виденов?

Тогава Ирина Бокова беше заместник-външен министър, а по-късно и кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов и против Петър Стоянов? Кое прави логично да се подкрепя лице от времето на Виденов, а да се атакува лице от НДСВ, от чиито недра, впрочем, започна и кариерата на Борисов? В случая – искам да подчертая – не говоря за качествата на Бокова и за реалните й шансове да оглави ЮНЕСКО, а за примитивния и двоен идеологически стандарт в подхода на новото правителство. В желанието си да доунищожи и доунижи НДСВ, защото вижда у него интелектуална заплаха, то атакува Кунева, а там, където не вижда противник, тъй като го счита за символ на анахронизъм, подкрепя фигура от червения пейзаж на 1995-та – 1997 – ма години. Как се нарича това? Може би герберно-червен съюз срещу политическия център в България?
Георги Коритаров/koritarovonline.hostzi.com