- Г-н Пирински, в публичното пространство се завъртя една идея, че е възможно Народното събрание да отмени решението си, с което бяха избрани евронаблюдателите ни?
- Юридическото разбиране е, че след като един представител на българския парламент е станал евронаблюдател той е такъв вече не по режима на българското решение, а на статута на Европейския парламент, където му е фиксиран този статут и е определено в какви случаи го губи. Той го губи в случай на смърт или при оставка. Не може националният парламент да го отзове. Това е било направено съзнателно още преди 2004 г. когато беше предната вълна на разширение. Съображението на Европейската комисия е, че националните парламенти на т. нар.
млади демокрации са още недостатъчно стабилни и улегнали, че може да се пристъпва лековато към оттеглянето на един или друг представител поради текущи конюнктурни вътрешно-политически причини. Този режим е бил определен, за да не се допусне игра с евронаблюдателите. Да, обаче сега виждаме, че той играе лоша шега в случая с нашият представител (бел. ред. Димитър Стоянов).

- Тоест, няма как Народното събрание да отмени решението?
- Народното събрание може да пристъпи формално към отмяна на част от решенията за избор на един или друг т.е. той (бел. ред. Димитър Стоянов) да отпадне, но това не означава, че той (бел. ред. Димитър Стоянов) ще загуби статута си на евронаблюдател. Ще имаме казус.Човек отзован от националния парламент, но оставащ евронаблюдател. Въпросът е кого представлява, но той не губи този статут. От 1 януари 2007 г. престои излъчването на евродепутати. Освен това не е отпаднал въпросът за членство в комисията по европейска интеграция на българския парламент. Вероятно този въпрос ще възникне отново и следващата седмица.

- Какви рискове крие провеждането на един градски референдум?
- Аз не бих ги тълкувал като рискове, а като предизвикателство. Да се обърнеш към гражданите с един въпрос означава първо да си дал ясна представа за вариянтите за решение на въпроса и второ в течение на месеци, и на години в гражданите да е култивирано разбиране, мнение за това кое е добро, и кое не е добро решение, както и една нагласа когато се обяви референдум да се участва в него. Така, че го го приемам не толкова като риск, а като предизвикателство да играе ролята си референдумът така както е замислен – като допитване, което дава най-доброто решение, а не като упражнение, което може да бъде тласнато в една или друга посока от случайни фактори, отношения или спекулации.

Аз смятам, че една голяма част от гражданите са способни. Тук вече има един достатъчен потенциал, върху който трябва да бъде адресиран. Да бъде търсена активната му изява. Вярвам, че при една достатъчно изразена нагласа на управленското равнище може да се получи сериозен резултат.

- Не трябва ли резултатите от референдума да бъдат задължителни за местната власт?
- Степента на задължителност трябва да се предценява. Местният референдум трябва очевидно да се види в каква степен е задължителен за местните и националните органи на управление. Но поначало един такъв вот трябва да се изпълнява.

- Няма ли някакви законови затруднения за провеждане на гредски референдум?
- Не мога да предценя достатъчно конкретно, защото не съм вниквал в технологията на самото провеждане на референдума. Като, че ли закона дава достатъчно възможности за инициирането му. По самия му ход и приключването му не бих могъл да се произнеса толкова категорично.

Използвани са въпроси и на други медии