- Г-н Коритаров, как бихте коментирали днешния протест пред Народното събрание?
- За мен това беше един тъжен протест. Тъжен, защото от една страна това бяха млади хора, хора, които очевидно са достигнали до един свой праг на издръжливост, отвъд който вече не могат да понасят статуквото на своя живот. В същото време като политически знак това беше един много особен протест. Привидно политически анонимен, дори с изричния призив и молба на участниците в протеста да не присъстват открити партийни емблеми. В същото време този протест носи потенциал за множество политически спекулации, които ще започнат още от утре. Няма нищо по-тъжно от това да наблюдаваш как хора с иначе абсолютно несъвместими интереси, каквито от една страна са студентите, от друга страна са пчеларите; от трета страна са зърнопроизводителите, от четвърта са феновете на футболни отбори и те се събират под флага на неясна кауза.

А защо каузата е неясна, ами защото никой не беше в състояние да формулира каква е крайната цел на неговите искания, какво е общото, което обединява тези несъвместими сегменти в общо искане. За какво? Ако се опитаме да анализираме позитивно мотивите на тези хора, по-скоро бих могъл да кажа, че става дума за различни типове и различни социални групи, които просто не виждат личен хоризонт пред себе си. Загуба на личния хоризонт. Но ако това разширено и абстрактно понятие наистина бъде употребено и ако да речем то е истина, то тогава кой би могъл да върне усещането за хоризонт, тоест за бъдеще на тези хора или на тези групи хора?

- А каква е границата на търпимост според Вас, между гражданското общество от една страна и властта от друга, видяхме какво стана в Гърция например?
- Нека да не смесваме двата типа протести, те са много различни – и като мотиви за поведение, и като повод, и, ако щете, като политическо опредметяване и политическо използване. Привидностите обикновено подвеждат. Този български протест няма нищо общо с гръцкия.

- Питам Ви за границата на поносимост от страна на обществото, до къде може да се простира тя?
- Това могат да бъдат най-различни граници – от усещането за невъзможност тези хора да се реализират в живота, или да имат някакво развитие, до най-елементарна материална и битова граница – не могат да живеят със средствата, които получават.

- Възможно ли е да се стигне до изстъпления като през 1997 г., непрекъснато се припомнят онези събития?
- За мен изстъпленията са провокация, в този смисъл е възможно да има провокации и днес. Но точно наличието на провокации прави така, че протестите стават много лесно манипулируеми от всевъзможни интереси. От утре нататък ще видите какви призиви най-вероятно ще се появят. От искането за оставка на правителството до искане от управляващите към опозицията да поеме отговорност за протестите. Ще започнат взаимни обвинения, но в крайна сметка няма да има ясен политически резултат. За разлика от 1997 г., когато имаше конкретен казус, тук конкретен казус няма. Там конкретният казус беше да има ли второ правителство на демократичната левица или не.

Тук няма конкретен казус, още повече той не е оповестен предварително. Да речем, ако тези хора бяха казали, че са за смяна на това правителство, това трябваше да доведе след себе си и до политическия гръб на тези искания. От чие име искат смяна на правителството, какъв тип управление искат – това нещо те не са го заявили. Така че налице е една стихийност, която впрочем би могла да изкристализира до определена политическа тенденция. Но ако това се случи, ще означава, че протестът е бил предварително много добре обмислен и ходовете са били изчислени.

- Допускате ли протестът да е бил планиран от политическа сила?
-Естествено, че допускам.

- От коя политическа сила?
- Няма значение от коя, това е въпрос на логика. Спонтанно фенове на „Левски” и на ЦСКА не биха излезли. Толкова несъвместими групи не биха се събрали спонтанно.

- А не беше ли протестът един своеобразен флаш моб, цялата организация е минала през интернет?
- По последиците ще разберем.

- Kакъв би бил най-краткият Ви коментар за газовата криза?
- Газовата криза може да се окаже нещо много различно от комерсиален сблъсък на интереси между Русия и Украйна.

Васил Тоновски