-Предната седмица бе пуснат първият транш от евросубсидии за земеделските производители. Колко са стопаните във Варненска област, които ще получат от тези пари?
-Около 20 милиона лева ще бъдат парите, които ще са разпределени във Варненска област за евросубсидии. Те се дават за земеделски производители, които обработват над 10 декара земя. В областта имаме около 2500 регистрирани производители. От тях около половината са животновъди, тъй като те също попадат в този регистър. Реално около 600-700 души се възползват от субсидиите.

- Колко са най-големите производители във Варненския регион?
- Около 200 производители, които обработват над 5000 декара.

-Колко са регистрираните млекопроизводители в областта, тъй като сега тече срокът за подаване на заявления за извънредна помощ?
-Млекопроизводителите са 1200. Все още не съм получил справката, какъв брой са подали заявления. Срокът е до 1 февруари. Според нормативната база всеки регистриран млекопроизводител, подал такова заявление, ще има право да получи левовата равностойност на максимум 7500 евро за период от 3 данъчни години. Заявлението е максимално опростено и попълването му не представлява трудност.

-Смятате ли, че средствата, отпуснати за млекопроизводителите са достатъчни?
-Според мен колкото и да са парите, винаги не стигат. Все пак са нещо, което подпомага млекопроизводителите. Освен от еврофондовете има допълнителни помощи, отпуснати от фонд “Земеделие”. В момента може да се кандидадтства и за тях. Всички животни се водят на отчет. Данните показват, че миналата година кравите са били 6700, а тази година са 6100.

- Очаква ли се спад на броя на животните?
- Този процес още не е започнал. Ако не се отреагира спешно, ще има спад. От страна на министерството вече се вземат мерки. Предполагам, че хората много скоро ще си получат помощите. Те ще послужат на стопаните да си закупят зърно, за да си изхранят животните. Голяма част от тях си имат зърно, но има и такива, които поради липса на финансови средства са закупили по-малки количества и сега е моментът да се подпомогнат. Ако това не стане, животните отиват в кланицата.
Това си е чиста криза. Не може цената на зърното да е 90 стотинки, а цената на млякото да е 40 стотинки. Трябва от любов по кравите някой да дава пари, за да ги изхранва.

- Какъв спад прогнозирате?
- Около 20% за тази година. Но критични са следващите 3 месеца – февруари, март и април. След това вече пашата е готова и животните могат да минат и без зърно.

- Какви са прогнозите ви за следващата година?
- През следващата година смятам, че ще има рязко намаление на цената на пшеницата, около 40%. Абсолютно съм убеден.

- Заради добрата реколта ли?
- Да. Очакваме изключително добра реколта. Снегът също спомогна за това, тъй като е изключително полезен за зърненинте култури. Бавното топене отива до хумуса, а той като поеме влагата, държи дълго време и ще изхрани растнията. Имаме добри предпоставки. Пшеницата е готова. Добивът ще бъде много висок. Прогнозирам цена почти наполовината – 450 лева за тон. Пазарът ще се нормализира. Предната година беше изключително тежка за зърнопроизводството. Голяма суша и малки добиви.

Прогнозирам и намаляване на цената на хляба, което е задължително да се случи. Това не е гадаене. Това са икономически анализи и прогнози предвид природно-климатични условия досега. Факт е, че 2006/2007 година бяха засети 558 413 декара пшеницата и 109 717 декара ечемик. Тази година имаме 564 470 декара пшеница и 121 845 декара ечемик, т.е. повече. Предвид благоприяттното време за есените култури и влагата, почти се вижда, че тази прогноза ще се сбъдне. Необходими са един два валежа през следващите месеци.

За разлика от други, тази година имаме и изключително голямо покритие на почвите, които са наторени. Други години едва 15-20% от засятите земи са били наторени. През тази година те са 70%. Това е гаранция, че ще излезе качествено зърно. Общата площ на наторените есеници е 532 806 декара.

- Миналата година имаше голям износ.
- Проблемът с пазара е нов от 2007 година. Румъния изкупи почти всичкото зърно около Дунава. Няма бариери и пречки.

- През последните години успешно се развива и маслодайната рапица. Какви площи са засети?
- Маслодайната рапица е хитът на пазара. Земеделските стопани реагираха светкавично. За миналата година имахме 40 126 декара, а тази година засетите площи са двойно повече 78 203 декара. С тази скорост на развитие, можем да прогнозираме какво ще стане следващата година.

- За сметка на какво се сее рапицата?
- За сметка на другите култури – най-вече царевица, слънчоглед, ечемик. Всеки земеделски производител търси най-голямата изгода.

- Имате доста молби за промяна на статута на земята.
- Залети сме с молби. Не можем да смогнем. Схемата е сложна. Комисията по смяна на статута е от 7 членове – има представител от РИОКОЗ, Строителен надзор, общината и представител на министерството, който е председател на комисията. Командироват го веднъж месечно. От началото на годината за 17 работни дни имаме над 200 молби, а комисията не може да разгледа повече от 70-80 молби на заседание.

- Колко от молбите са върнати?
- Целта на комисията не е да ги спира. Връщаме молби, в които има пропуски в документацията и ги оставяме за следващо разглеждане. Има около 2-3% отказ.
70% от земята, чийто стаут е сменен, е за ваканционни и вилни селища. Поради факта, че Варна граничи с морето, напливът е много голям. Миналата година броят на молбите е бил 1700. Направелнието е на север от Варна – Кичево, Осеново, Кантарджиево, Климентово, а на юг – Приселци, Близнаци, Шкорпиловци, Бяла и Аврен, Здравец и Китка. В близките една –две години там навсякъде ще започне да се строи.