Радев посочи възможно най-ранната дата за вота - 28 март

Управляващите няма да ползват врътката, че извънредно положение позволява да удължат мандата

Дописват закона с текст как да гласуват карантинираните

Генерална репетиция за това как се правят избори по време на пандемия ще има през февруари догодина, когато ще се проведат частични местни избори.

Точно месец преди датата на редовните парламентарни - на 28 февруари, избирателите в 8 населени места в страната ще отидат до урните, за да гласуват за кмет. Това е шанс да бъде проиграна схемата за вот по време на пандемия - със спазване на всички здравни мерки за дистанция и дезинфекция на помещения, химикалки и др.

Очакванията са редовният парламентарен вот да е на 28 март. Дни след като увери, че няма никакво намерение да измества провеждането на изборите в разрешения от закона 2-месечен срок, президентът Румен Радев назова в понеделник и конкретната дата, на която смята да ги насрочи - именно 28 март. Държавният глава е този, който по конституция насрочва датата за избори.

Мандатът на сегашния парламент изтича на 26 март, а според основния закон изборите за новия трябва да са най-късно до два месеца след тази дата. Това дава възможност да се мисли за дати почти до края на май, а изборният експерт Михаил Константинов дори вече посочи такава - 23 май.

А според чл. 64, ал. 2 от конституцията “в случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства”. Това се тълкува и като възможност за сегашните управляващи да удължат мандата си, макар в момента в страната да няма извънредно положение, а само извънредна епидемиологична обстановка. Те обаче не мислят в тази посока, показа проучване на “24 часа”. 

Президентът Радев пък бе категоричен вчера за възможно най-ранната дата за вота. “Изборите трябва да бъдат проведени в срок, с доставени лицензирани машини и с всички мерки, които да гарантират правото на всеки българин на вот и да минимизират риска за неговото здраве”, обяви държавният глава. И настоя, че трябва да се създадат необходимите условия от всички, от които зависи това - изборна администрация, изпълнителна власт, законодателна власт.

До март обаче пандемията от COVID-19 няма да е отминала, затова трябва да се мислят правила за вот в тази безпрецедентна ситуация.

Те трябва да са адекватни на епидемиологичната обстановка към деня на изборите, а в момента никой не може да предвиди колко ще са болните напролет, коментираха изборни експерти пред “24 часа”.

Според запознати мимоходом въпросът бил повдигнат на заседание на парламентарната правна комисия още през септември, но засега никой не е готов да търси отговора му именно защото не може да се прогнозира на какъв етап от овладяването на пандемията ще бъдем след 4 месеца.

Частичните местни избори през февруари ще дадат възможност да се направи тест за такъв вот. Тогава в 7 населени места ще се избира кмет на кметство, а в Мъглиж - на община. Както и на частичния вот, който се проведе в края на септември, ЦИК отново ще поиска указания от здравните власти как да бъде организирано гласуването. Очаква се това да стане през януари.

Три са основните проблеми, които изникват във връзка с “пандемичния” вот.

Първият - вече поставен, е как ще гласуват лицата под карантина и болните от коронавирус.

Експертите са категорични, че този въпрос трябва да бъде решен от законодателя. Конституцията определя, че никой не може да отнеме това право на избирателите, освен ако не са под запрещение. Но как могат да го упражнят, трябва да бъде уредено с изричен текст в закона.

От друга страна, поставя се и въпросът за гражданския дълг - когато си под карантина, нямаш право да излизаш от дома си и никой външен няма право да влиза в дома ти заради риска да заразиш други хора. Затова трябва да се помисли дали в тези случаи е удачен вариантът с подвижна избирателна кутия и да се прецени дали рискът за здравето на членовете на подвижните секции е оправдан. Тези въпроси трябва да бъдат отправени към парламента, категорични са експертите.

При хоспитализираните с COVID решението изглежда малко по-лесно - и сега по принцип се отварят секции в болниците при наличие на необходимия минимален брой избиратели. Там е ясно, че мерките се спазват, като членове на секционната комисия може да станат хора от персонала.

Относно идеята за зелени коридори и еднопосочно движение при гласуване, за да няма засичане на потоците, вещи в организирането на избори питат как в училище, в което има например 10 секции, ще се случи това. При последното отваряне на Изборния кодекс ГЕРБ сам оттегли идеята за гласуване в рамките на два дни след обвиненията, че така се отваря възможност за манипулации. Така че разделянето на избирателите с цел да няма струпване засега не изглежда изпълнима задача.

Вторият въпрос е как ще става предаването на бюлетините.

Досегашната схема на носене на чували, скупчвания и опашки през цялата нощ е неприложима в условията на пандемия и спазване на дистанция. Трябва да се измисли нова организация, в която или бюлетините да се съхраняват в специални и сигурни помещения до предаването им, или да се обработват машинно в районни преброителни центрове, както предлагаше ДПС при обсъждането на промените в кодекса преди месеци. В САЩ например - пандемичните избори, които цял свят наблюдава наскоро - броенето става именно в такива центрове (и при пълна прозрачност за застъпниците и медиите).

Третият е дали ще има възможност за осигуряване на резервна изборна администрация.

Трябва да има поне по 10 души резерви за всяка от секционните комисии в страната, за да могат да заемат местата на редовните членове, ако евентуално те се разболеят или бъдат поставени под карантина. Което пък значи, че набирането и обучаването им трябва да започнат далеч преди президентът да е подписал указа си на коя точно дата ще е вотът.

Неясноти има и около дезинфекцията на машините при такъв вот - ако се прави след всеки гласувал, това ще отнема много време и трябва един от членовете на секционната комисия да се занимава само с това, коментираха експерти.

На всички тези проблеми главното решение всъщност трябва да даде здравното министерство със свои предписания за организацията на изборния ден. Според министър Костадин Ангелов от два месеца има експертна група по темата. “Тя е под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев, а екипът има задачата да изработи цялата логистика на провеждането на изборите. Ще изработим всички изисквания за спазването на противоепидемичните мерки”, допълни Ангелов.

Днес се очаква да станат ясни кандидатите да доставят 9600 машини за гласуване според условията на обявената от ЦИК процедура. Максималната стойност на машините ще е 36 млн. лв. без ДДС. Според последните промени в Изборния кодекс в големите секции с над 300 избиратели трябва да бъде осигурено както гласуване с хартиена бюлетина, така и възможност за вот с машини.

Проф. Михаил Константинов: Животът и здравето са по-важни от датата на вота

Логичната дата за следващите парламентарни избори в България е 28 март, но ако ситуацията с пандемията у нас остане тежка, може да се помисли и за датата 23 май, каза за “24 часа” математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов.

“Българската конституция допуска изборите да бъдат насрочени за май, без това да изисква вземането на специално решение”, напомни той. Според него по-важно от изборите и резултата от тях е да се опази животът на хората, ако ситуацията се влоши. “Беше немислимо да губим по 200 души на ден от коронавирус, но за жалост, стана. А ако станат 500-600? Тогава какво правим”, попита риторично проф. Константинов.

Математикът припомни горчивия опит на Франция с местните избори през март, когато стотици хиляди се заразиха, а няколко хиляди загубиха живота си.

Според него поука носят и изборите в Румъния на 6 декември, на които, въпреки че комисиите работеха с всички предпазни мерки, включително и с ръкавици, избирателната активност стигна едва 33%. “Хората просто ги е било страх да се бутат по опашките”, коментира математикът. А и работещите в изборните комисии са заплашени с инфектиране.

По думите му депутатите ни с лека ръка са отхвърлили вариант за произвеждането на избори за 2 или 3 дни, при това със зелени коридори за възрастните. Такива за 2 дни се проведоха в Чехия, за 3 дни - в Република Северна Македония. Канада също обмисляла този начин за гласуване.

Не съм сигурен, че управляващите ще се съгласят три месеца преди изборите да предприемат съществени промени в технологията на гласуване, каквито са вот по пощата и електронен вот, смята професорът - изборен експерт. Той припомни скандалите с изборите за президент в САЩ на 3 ноември, като, обвинявайки демократите в злоупотреби с вота по пощата, Доналд Тръмп продължава да твърди, че му откраднали победата. “Освен това българската конституция категорично изисква тайна на вота, а при гласуване по пощата и по интернет такава няма”, убеден е Константинов. Ако тези начини на гласуване работят прекрасно в скандинавските държави, в Австрия, на юг гетото ще получи всички бюлетини, тарторът ще ги попълни и ще ги пусне.

А самите избиратели няма и да разберат за какво са гласували, предупреди той. Същото според шефа на “Информационно обслужване” щяло да стане и при интернет гласуване - “ще им приберат кодовете и едни пъргави момчета ще проведат цялото гласуване”.

“Затова, ако решим въпросите, които повдигнах по-горе, добре. Но ако не ги решим, изборите ще се превърнат във фарс - кой ще попълни повече бюлетини и с по-голяма скорост, и ще ги изпрати от името на нищо неподозиращи избиратели”, е неговото заключение.

Партиите без претенции кога ще се гласува, стига да е според конституцията

ГЕРБ: Изборите трябва да са в утвърдените законови срокове

“За ГЕРБ изборите трябва да са според утвърдените законови срокове. Не виждаме причини изборите да не се проведат в срок.” Този лаконичен отговор дадоха за “24 часа” от управляващата партия. От ГЕРБ посочиха ЦИК като органа, който решава всички въпроси относно организацията на изборния процес.

БСП: Провеждане по конституция

Изборите трябва да се проведат в предвидените от конституцията срокове, но решението е на президента, коментираха неофициално от БСП. Варианти за дата на “Позитано” 20 обаче още не са обсъждани, нито организационните проблеми, които се пораждат в ситуацията на пандемия. Затова и партията няма официална позиция.

“Воля”: Най-добре е на 23 май

“Обявявайки дата за парламентарните избори през март 2021 г. като “дата в срок”, президентът Радев не само умишлено пропусна някои важни детайли, но за пореден път той или някой от екипа му показва некомпетентност”, коментира лидерът на “Воля” Веселин Марешки. Според него всяка дата от 26 март до 26 май също е “в срок”. Най-добре било вотът да е на 23 май, имало няколко предимства - тогава имало празници, а и вече щяло да е топло и затова хората щели да се мотивират да отидат до урните. А и пандемията щяла да е значително намаляла в сравнение със зимните месеци./24 часа